Турските медии днес поставят акцент върху нарастващите рискове за сигурността в Черно море след серията от атаки с безпилотни летателни апарати срещу търговски кораби край бреговете на България и Румъния. В публикации на „Айдънлък“, „Йени Шафак“ и „Енсонхабер“ централно място заемат искането на София за допълнителна военна подкрепа от НАТО и възможността за по-тясна координация между България, Турция и Румъния.
България иска укрепване на отбранителните си способности
В публикациите се обръща внимание на искането на българския министър на отбраната Димитър Стоянов към генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховното командване на съюзническите сили в Европа за засилване на отбранителните способности на страната.
Сред поисканите мерки са допълнителни самолети, системи за противовъздушна отбрана, средства за противодействие на безпилотни летателни апарати и подкрепа за въздушно патрулиране. София настоява и за възможности за увеличаване на съюзническото военно присъствие. Повод за тези действия са инцидентите с търговски кораби в Черно море, които поставят въпроса за защитата на корабоплаването и сигурността на крайбрежните райони на държавите от източния фланг на НАТО.
Турските издания отбелязват, че конкретният обхват на поисканата помощ предстои да бъде уточнен. Искането на България само по себе си не означава, че НАТО вече е взела решение за разполагане на допълнителни сили или системи.
Румъния предлага по-тясна координация с Турция и България
„Айдънлък“ акцентира върху предложението на румънския министър на отбраната Раду Мируца за създаване на общо командване на НАТО за Черно море, в което Турция, Румъния и България да участват на ротационен принцип.
Според описания в материала модел първоначалното командване би било разположено в Турция, а впоследствие домакинството и ръководството биха могли да се поемат от Румъния и България. Предложението е свързано с необходимостта от координиран отговор на заплахи като атаките с дронове и опасностите от морски мини.
Румънската страна е предложила съвместно обръщение към ръководството на НАТО. В публикацията не е представена позицията на Анкара по конкретното предложение.
„Йени Шафак“ и „Енсонхабер“ поставят по-силен акцент върху искането на България за помощ от НАТО и възможността София, Анкара и Букурещ да разработят обща стратегия за действие. И в двете издание се подчертава, че България не разглежда ситуацията единствено като проблем на националната си отбрана. Рисковете за корабоплаването засягат и съседните черноморски държави, което прави регионалната координация съществена част от реакцията.
Публикациите посочват и необходимостта от използване на наличните способности за наблюдение на морските пространства. България разполага с два разузнавателни комплекса за наблюдение на териториалните си води, а въвеждането на трети се очаква до края на годината, според цитираните изявления на министъра на отбраната.
„Енсонхабер“ съобщава и за вчерашните затруднения при операцията по изтегляне на пострадалия кораб Chelsea 3, намиращ се край българското Черноморие.
Черно море — въпрос не само на военна, но и на икономическа сигурност
В публикациите се обръща внимание на нарастващата уязвимост на търговското корабоплаване в Черно море на фона на войната между Русия и Украйна. Атаките срещу търговски плавателни съдове повдигат въпроси за безопасността на екипажите, защитата на пристанищата, застраховането на корабите и надеждността на морските транспортни маршрути. Черно море има значение и за международната търговия със зърнени култури и други стоки, поради което продължителното влошаване на сигурността може да има последици отвъд региона.
