България премина към астрономическо часово време през изминалата нощ, след като точно в 04:00 часа сутринта стрелките на часовниците бяха върнати с един час назад до 03:00 часа, съобщават от БГНЕС. Промяната бележи началото на така нареченото зимно часово време, което ще остане в сила до последната неделя на месец март догодина. Тази есен връщането на часа осигурява един допълнителен час сън точно в деня, в който милиони български граждани се отправят към урните за президентските избори в страната.
Повече светлина сутрин и по-ранно стъмванеАстрономическото време е естественото часово време за нашия географски пояс (UTC+2), което използваме всяка година в периода от края на октомври до края на март. Механизмът е строго фиксиран в целия Европейски съюз: в нощта срещу последната неделя на октомври часовниците се преместват с един час назад, а в последната неделя на март се връщат с един час напред за преминаване към лятното часово време.
Основната икономическа и социална цел на лятното изместване е да се постигне по-добро съвпадение между светлата част на денонощието и активните часове на работещите и учещите. С връщането към стандартния астрономически ритъм през есента утрините стават по-светли, но за сметка на това вечер ще започне да се стъмва значително по-рано. Докато съвременните мобилни телефони, компютри и смарт часовници извършват корекцията автоматично, механичните уреди и част от битовата техника изискват ръчно сверяване — детайл с особена важност за спазването на графика в днешния изборен ден, в който секциите отвориха врати в 07:00 часа и ще приемат гласоподаватели до 20:00 часа.
От шегата на Франклин до военната икономияКонцепцията за изкуствено адаптиране на работното време спрямо слънцето се ражда още през осемнадесети век. Неин автор е американският учен, дипломат и държавник Бенджамин Франклин. През 1784 година той изпраща своето известно есе под формата на писмо до редактора на вестник „Парижки журнал“, в което предлага на жителите на френската столица да стават и да си лягат по-рано, за да пестят свещи и да оползотворяват утринната слънчева светлина.
Макар първоначално идеята да звучи като сатира, тя намира реално държавно приложение повече от век по-късно под натиска на военновременния недостиг. По време на Първата световна война германското правителство първо въвежда лятното часово време в периода от 30 април до 1 октомври 1916 година като спешна мярка за икономия на въглища и гориво. Само няколко седмици по-късно Великобритания става втората държава, възприела практиката между 21 май и 1 октомври 1916 година, а Съединените американски щати последват техния пример през 1918 година.
В съвременна Европа координираното местене на стрелките започва през 1976 година по настояване на Франция на фона на петролната криза от седемдесетте години. В България практиката е официално въведена с Постановление № 6 на Министерския съвет от 26 януари 1979 година. Днешният ред у нас се регламентира от Постановление № 94 от 13 март 1997 година и последвалите му синхронизации с европейските директиви, според които лятното часово време влиза в сила в 03:00 часа сутринта в последната неделя на март и приключва в 04:00 часа в последната неделя на октомври.
Въпреки че първоначалният замисъл за енергийни спестявания отдавна се поставя под въпрос от икономисти и лекари, около 70 държави по света, обхващащи една трета от населението на планетата, все още продължават да сменят часовото си време два пъти годишно. В рамките на Европейския съюз темата остава в институционална безизходица вече седем години.
Още през 2018 година мащабно обществено допитване сред европейските граждани показа, че 84 процента от анкетираните настояват за премахване на сезонната смяна на часа. В отговор на обществения натиск Европейският парламент гласува официално за отмяна на практиката през март 2019 година, като идеята предвиждаше всяка столица сама да избере дали да остане постоянно на лятно, или на зимно часово време.
Реформата обаче остана блокирана на фаза преговори между отделните правителства в Съвета на Европейския съюз. За да бъде прието окончателно решение, е необходимо квалифицирано мнозинство — подкрепа от поне 15 държави членки, които представляват минимум 65 процента от населението на съюза. Опасенията от възникване на хаотична мозайка от часови зони в рамките на единния пазар и липсата на консенсус между северните и южните страни спряха процеса. През 2026 година Европейската комисия възложи изготвянето на ново задълбочено проучване за последиците от прекратяването на сезонната смяна, което да подпомогне държавите членки при взимането на общо решение. От Брюксел все още не се ангажират с конкретни срокове кога резултатите ще бъдат готови и кога дебатите ще се върнат в дневния ред на европейските лидери, а следващото преместване на стрелките напред е заложено за пролетта на 2027 година.
