Пенсионните системи по света са изправени пред сериозно демографско предизвикателство. Хората живеят по-дълго, раждат се по-малко деца, а това поставя под въпрос способността на пенсионните фондове да осигуряват устойчиви плащания за бъдещите поколения.
Пенсионните схеми обикновено се разделят на две основни категории. При схемите с дефинирани доходи пенсионерите получават предварително определен размер на пенсията. При схемите с дефинирани вноски бъдещите плащания зависят от натрупаните спестявания и доходността от инвестициите.
Застаряването на населението създава различни проблеми за двата модела. При първия нарастват финансовите задължения, тъй като пенсионерите получават плащания за по-дълъг период. При втория съществува риск спестяванията на хората да не са достатъчни за целия им живот след пенсиониране, което увеличава значението на инвестиционната доходност.
„Проблемът е огромен и с времето става все по-изразен“, коментира Себастиен Бетермие, изпълнителен директор на Международния център за пенсионен мениджмънт. Той отбелязва, че някои пенсионни фондове имат членове, които са пенсионери от близо половин век и са на възраст 107 или 108 години.
„Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече години пенсионните фондове трябва да покриват. Това незабавно се превръща в допълнително финансово задължение. Помислете за разходите, които това налага на следващото поколение. Това е бомба със закъснител“, заявява Бетермие пред CNBC, пише dbr.bg.
Мащабът на проблема е очертан в доклада Marsh CFA Institute Global Pension Index (MCGPI) за 2026 г., публикуван през миналата седмица.
От общо 55 пенсионни системи, включени в индекса, 43 имат коефициент на раждаемост под необходимото за заместване на населението равнище от 2,1 деца на жена. При 23 от тях показателят е под 1,5 деца на жена.
Междувременно очакваната продължителност на живота на 65-годишните в по-развитите региони се е увеличила с 50,9% спрямо 1950 г. и вече предполага приблизително още 20 години живот след тази възраст. Това означава, че пенсионните плащания трябва да покриват значително по-дълъг период.
В същото време броят на потенциалните работещи, които издържат възрастното население, се очаква рязко да намалее.
„Финансирането на бъдещите пенсии и грижите за възрастните хора става все по-критично, тъй като съотношението между работещи и пенсионери продължава да се понижава. Много малко пенсионни системи са сигурни в сегашния си вид“, се посочва в доклада MCGPI.
Проблемът е особено сериозен при разходопокривните пенсионни системи, при които вноските на работещите днес финансират основно пенсиите на настоящите пенсионери. Този модел е особено уязвим при свиване на работната сила.
Натискът вече се усеща и в САЩ. Според последния доклад на попечителите на фонда Old-Age and Survivors Insurance Trust Fund, който финансира пенсионни плащания и обезщетения за преживели членове на семействата на десетки милиони американци, резервите му се очаква да бъдат изчерпани през четвъртото тримесечие на 2032 г.
Дори пенсионните схеми с пълно финансиране, при които вноските на работниците и работодателите се инвестират за покриване на бъдещите пенсионни плащания, не са защитени от демографските промени.
С пенсионирането на членовете им и започването на изплащането на натрупаните средства някои фондове може да се окажат в ситуация, в която плащат повече, отколкото получават под формата на нови вноски. Това би ги принудило да преосмислят инвестиционните си стратегии и нуждите си от ликвидност, предупреждава MCGPI.
„Бъдещите плащания на пенсионни обезщетения ще надхвърлят постъпленията от вноски или премии. Този финансов натиск неизбежно ще се засилва в бъдеще“, се посочва в доклада.
Демографските промени променят и начина, по който пенсионните фондове инвестират. Част от тях поемат по-висок риск, за да постигнат доходността, необходима за покриване на нарастващите задължения към пенсионерите.
Много от зрелите пенсионни фондове вече изплащат повече средства под формата на пенсии, отколкото получават от вноски. В резултат те стават все по-зависими от инвестиционната доходност и натрупаните активи.
В Австралия около една трета от пенсионните фондове са отчели отрицателни естествени парични потоци от активите си за период от три години. Това означава, че плащанията към пенсионерите са надвишили постъпленията от вноски, показва доклад на Австралийския орган за пруденциално регулиране от 2025 г.
Според наблюдатели на сектора натискът за постигане на по-висока доходност е насочил някои фондове към по-рискови и сложни инвестиции, включително частен капитал, инфраструктура и частно кредитиране.
„Можете да опитате да постигнете по-висока доходност от инвестициите си, но това ще изисква поемането на по-високи нива на риск“, коментира Бетермие.
Жан-Пиер Обри, заместник-директор по изследванията на държавните и местните пенсионни системи в Центъра за пенсионни изследвания към Boston College, също отбелязва, че пенсионните фондове все по-често се насочват към по-рискови инвестиции. Степента на тази промяна обаче се различава значително между отделните пазари.
„Мисля, че всички поемат малко повече риск там, където имат такава възможност. Разходите нарастват заради тази демографска промяна“, казва Обри.
Той посочва пенсионните фондове на щатските и местните власти в САЩ, които държат само около 20% от активите си в облигации. По-голямата част от останалите средства са инвестирани в акции и частни активи.
Според Обри това прави американските публични пенсионни фондове значително по-изложени на инвестиционен риск в сравнение с техните аналози в Европа и Канада.
Не всички ръководители на пенсионни фондове смятат, че застаряването на населението налага поемането на по-големи инвестиционни рискове.
Дейвид Елиас, главен изпълнителен директор на австралийския пенсионен фонд Hostplus, посочва, че демографските промени са само един от многото фактори, които определят инвестиционните решения.
Той подчертава значението на диверсифицирания портфейл, разпределен между различни класове активи, географски региони и отрасли. Същевременно очакваната доходност трябва да оправдава поетия риск.
Според Елиас правителствата могат да намерят начини за ограничаване на натиска от застаряването на населението, включително чрез имиграционни политики и технологичен напредък. Самите демографски промени могат да създадат и нови инвестиционни възможности.
„Не подценявам способността на правителствата да проявяват изключителна изобретателност при решаването на подобни проблеми. Но без съмнение ще трябва да се заемат с тях“, заявява Елиас.
