Ниските нива на витамин B12 са свързани със сърдечно-съдови заболявания, но приемът на добавки не води до трайно намаляване на риска от сериозни сърдечно-съдови събития, съобщава News Medical, позовавайки се на скорошен описателен преглед, публикуван в списание Nutrition Journal. Прегледът се основава на лабораторни изследвания, мащабни популационни проучвания и клинични изпитвания, за да оцени ролята на витамин B12 за сърдечно-съдовото здраве. Най-сериозните доказателства за възможна клинична полза се отнасят до комбинираната терапия с витамини от група B за превенция на инсулт, особено в популации, в които храните не се обогатяват задължително с фолиева киселина.
Витамин B12 се съдържа естествено в храни от животински произход, като месо, риба, яйца и млечни продукти, и е от ключово значение за активността на два важни ензима. При дефицит на витамин B12 се натрупват хомоцистеин и метилмалонова киселина (MMA), което може да доведе до оксидативен стрес, ендотелна дисфункция и нарушения в процесите на метилиране. Всички тези явления са свързани с атеросклероза и увреждане на кръвоносните съдове. Високите нива на хомоцистеин се свързват с ендотелна дисфункция и могат да допринесат за съдови увреждания и образуване на плаки. Ниските нива на витамин B12 се свързват и с признаци на електрическа нестабилност на сърцето.
Рандомизираните проучвания обаче дават по-малко убедителни резултати. Проучванията NORVIT и HOPE-2 изследват комбинации от фолиева киселина и витамини B12 и B6, но не установяват трайно намаляване на честотата на инфарктите или смъртността от сърдечно-съдови причини. Преглед на Cochrane, включващ над 71 000 участници, не открива значима полза по отношение на коронарните събития.
Обобщените данни от проучванията показват, че схемите с витамини от група B, понижаващи нивата на хомоцистеин, са свързани с приблизително 10% относително намаление на риска от инсулт. Най-голям ефект е установен в региони без обогатяване на храните с фолиева киселина, където подгрупов анализ показва относително намаление на риска с 30 до 35%. Сред групите с повишен риск от дефицит на витамин B12 са възрастните хора, вегетарианците и веганите, пациентите след бариатрична хирургия, както и хората с хронично бъбречно заболяване.
По отношение на лечението мрежов метаанализ установява, че пероралният, интрамускулният и сублингвалният прием на витамин B12 повишават концентрациите му, без статистически значими разлики между отделните начини на приложение. Пероралните дози от 1000 до 2000 µg дневно са разумен първи избор при дефицит, свързан с храненето или напредналата възраст.
Сред факторите, които понижават нивата на витамин B12, са прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, инфекцията с Helicobacter pylori и продължителният прием на инхибитори на протонната помпа и метформин.
„Най-голямата полза от терапията с витамини от група B е свързана с коригирането на дефицитите и намаляването на риска от инсулт при популации с повишен риск от хранителни дефицити или при хора с установено мозъчносъдово заболяване. В добре хранени популации, в които храните са обогатени с фолиева киселина, допълнителната сърдечно-съдова полза е незначителна“, заключават авторите.
