Водещите световни метеорологични модели GFS и ECMWF предлагат коренно различни сценарии за първите снеговалежи в България в периода от 1 до 5 ноември, съобщават от Meteo Balkans. Докато американската система допуска по-сериозно застудяване с мокър сняг по високите западни полета и в Предбалкана, европейските изчисления ограничават бялата покривка само до най-високите планински върхове. Разминаванията между двете водещи синоптични централи засягат както очакваните температури, така и количествата и разпределението на валежите над страната.
Сблъсък на синоптичните сценарииОсновната интрига за първите пет дни на ноември се крие в баланса между студения въздух и валежните зони. Американският модел GFS залага на по-осезаемо нахлуване на студен въздух, което създава условия снежинките да слязат и на по-ниска надморска височина извън планините. Синоптичните карти на модела за нощта на 3 срещу 4 ноември очертават зона със снеговалежи, обхващаща планинските масиви и високите части на Западна и Централна България.
Европейският модел ECMWF на свой ред предвижда доста по-мека обстановка в ниските райони на страната, но с потенциал за значителни по количество валежи между 1 и 5 ноември. При този по-топъл вариант въздушната маса ще донесе предимно дъжд в равнините и низините, а снегът ще остане привилегия единствено за високите планински пояси. Според метеорологичните данни за 3 и 4 ноември над Балканите и Егейско море ще действат центрове на ниско атмосферно налягане със стойности между 1010 и 1012 хектопаскала, докато над Британските острови се установява мощен антициклон от над 1040 хектопаскала. Тази съпоставка показва защо в синоптиката температурите и валежите се анализират отделно - по-топлият въздух често носи по-обилен дъжд, докато по-студеният сценарий превръща капките в сняг.
Как атмосферните процеси в Европа редят времето у нас
Съществен фактор за развитието на времето през следващата седмица е вероятното отслабване на валежите над Балканския полуостров, породено от промени в атмосферната циркулация над Централна и Източна Европа. В момента над Полша, Украйна и европейската част на Русия се намира обширна антициклонална област. Ако тази зона на високо налягане отслабне или промени позицията си, тя ще пренасочи пътя на атмосферните смущения и преноса на въздушни маси към нашия регион.
Синоптиците уточняват, че самото отслабване на антициклона на изток не спира автоматично дъждовете. Ключовият въпрос е как ще се пренаредят баричните центрове на континента и дали към Балканите ще продължи да постъпва влажен въздух. Ако над полуострова се настани поле на повишено атмосферно налягане и се засилят низходящите движения на въздуха, облаците постепенно ще се разкъсат и валежите ще секнат. Физичният механизъм зад това явление е добре познат в метеорологията - при спускането си надолу въздухът се свива и се затопля от само себе си, неговата относителна влажност пада и облаците просто се изпаряват.
Съществува и друг вариант, при който атмосферните фронтове се изместват по-далеч на север или на юг от полуострова. При подобно развитие основните валежни зони ще заобиколят България, оставяйки страната ни в своята периферия или временно извън обсега на активните циклони. Допълнителна причина за оскъдни валежи би било и евентуалното прекъсване на притока на топъл и влажен въздух от акваторията на Средиземно море.
Реалната картина на времето у нас в началото на ноември ще се реши от три компонента - температурите, движението на въздушните маси и наличната влага в атмосферата. Ако надделее по-студеният сценарий на американския модел GFS, жителите на високите западни полета и населените места в Предбалкана имат реален шанс да видят първия за сезона мокър сняг, особено в часовете с по-интензивни валежи. В планините условията за натрупване на снежна покривка ще бъдат отлични.
Ако се сбъдне по-топлата прогноза на европейския модел ECMWF, есенният дъжд ще доминира в цялата страна, а зимни прояви ще се наблюдават само по най-високите върхове. Заради сериозните разминавания между двете изчислителни системи синоптикът Имре Дузмат призовава за предпазливост при конкретните очаквания за отделните градове и села. При всяко следващо обновяване на компютърните модели прогнозите за количествата дъжд и сняг търпят корекции, затова през следващите дни решаващи ще бъдат не само температурните карти, но и промените в приземното налягане и височината, на която температурата на въздуха пада до 0°C.
