Две нови разработки показват как изкуственият интелект и невронните технологии започват да променят границите на възможното в медицината. Neuralink демонстрира как човек с тежко нарушение на говора може да управлява AI агент, да провежда телефонни разговори и да пише на смартфон единствено чрез мисълта си. Междувременно друг AI агент направи следващата крачка, като самостоятелно планира и извърши мозъчна операция върху жив бозайник – постижение, което отваря нови перспективи пред медицината, но поставя и сериозни въпроси за безопасността, етиката и границите на автономността на изкуствения интелект.
Neuralink демонстрира новите възможности на своя мозъчно-компютърен интерфейс N1, позволявайки на човек с тежко нарушение на говора да управлява AI агента Grok, да провежда телефонни разговори и да въвежда текст на iPhone – всичко това само чрез силата на мисълта.
„Хей, Neuralink!“
Преди това изпълнението на подобни задачи изискваше конкретни физически действия, които костваха значителни усилия и не бяха достъпни за всеки. Сега е достатъчна само една проста мисъл: „Хей, Neuralink!“.
Новите функции бяха тествани в рамките на клиничното проучване VOICE, чиято цел е възстановяване на комуникационните способности при хора, загубили речта си. Един от участниците в проучването използва импланта, за да общува с другите, без да се налага да говори на глас или да използва физическа клавиатура.
Новите функционалности бяха разработени по време на 72-часов „инженерен маратон“, проведен от екипа на Neuralink директно в дома на участника.
Една от най-забележителните функции позволява на потребителя да стартира AI агента Grok, като „изрече“ наум фразата „Хей, Neuralink“, последвана от мисловна команда към изкуствения интелект. Системата засича невронната активност, свързана с опита за произнасяне на тези думи, и предава командата към агента, който от своя страна изпълнява заявените задачи на компютъра.
Друга иновация е автоматичното разпознаване на активността на пациента, свързана с говора. Преди това участникът трябваше да натиска бутон, за да стартира и спре записването на мозъчните сигнали за декодиране на речта.
Сега алгоритъмът автоматично определя кога потребителят възнамерява да говори, като съответно активира или спира обработката на сигналите. Това премахва необходимостта потребителят ръчно да управлява процеса.
Интегриране на невронен интерфейс в iPhone
Друго направление в разработките включва интегриране на невронния интерфейс в инструменти за ежедневна комуникация.
Приложението „Bloom“ вече позволява предаване на синтезирана реч директно в аудио потока на микрофона на iPhone по време на телефонен разговор. В резултат на това човекът от другата страна на линията чува думи, генерирани от компютър въз основа на невронните сигнали на потребителя. В един от тестовете участник успя да се обади на съпругата си и да проведе разговор с нея.
Освен това инженерите разработиха метод за въвеждане на текст в приложения за iOS чрез мозъчни сигнали, ускориха процеса на коригиране на грешки при разпознаването и добавиха функция за стартиране на гласовия интерфейс директно от заключения екран.
За улеснение при настройката на системата е налична визуализация на мозъчната активност в реално време; тя показва интензивността и разпределението на регистрираните сигнали, като помага на потребителя да определи кои „мисловни“ гласови команди са най-ефективни.
Всички тези функции са все още на експериментален етап и са далеч от това да бъдат завършен търговски продукт. Компанията Neuralink не е предоставила количествени данни относно точността на разпознаване или забавянето при обработката на команди за тези нови функционалности.
Проучването VOICE е предназначено за хора със сериозни нарушения на говора, възникнали вследствие на състояния като амиотрофична латерална склероза (АЛС), увреждания на гръбначния мозък или инсулт.
Успешен експеримент с мишка
Едновременно с това Exin Therapeutics – биотехнологичен стартъп, специализиран в невротерапевтични методи от ново поколение – обяви успешното извършване на мозъчна операция върху мишка, осъществена от агент с изкуствен интелект.
AI самостоятелно избра вектор за генна терапия, определи подходящата дозировка и идентифицира конкретната зона в мозъка за инжектиране. След това системата управлява роботизирани манипулатори, за да изпълни процедурата. Операцията премина успешно: Мишката понесе добре интервенцията и сега се движи активно в клетката си.
„Макар да съществуват автономни хирургически роботи, които може да превъзхождат нашата лабораторна система от механична гледна точка, във всички тези случаи човек взема решението каква процедура да се извърши, а роботът само изпълнява. В нашия случай никой не е казвал на агента какъв терапевтичен агент да използва или къде точно да го приложи”, обясни Габриел Окана-Сантеро, изпълнителен директор на Exin Therapeutics.
„Въз основа на данни за фенотипа и списък с потенциални терапевтични възможности, системата сама разработи план за лечение и изчисли точните координати. Не ми е известен друг случай, в който агент с изкуствен интелект самостоятелно да е избрал метод на лечение и целева зона в мозъка, а след това да е приложил терапията върху жив бозайник“, допълни той.
При мишката е била предизвикана епилепсия, а на AI агента – базиран на модела Sonnet на Anthropic – е бил предоставен контрол върху роботизирана хирургическа система, както и достъп до списък с 19 различни вектора за генна терапия. Системата е имала достъп и до три научни публикации. Използвала ги е, за да определи най-подходящата зона в мозъка за провеждане на лечението.
По време на цялата процедура процесът е бил наблюдаван от лицензиран ветеринарен лекар; AI е трябвало да получи одобрението на ветеринаря, преди да предприеме каквото и да е необратимо действие. Бил е предвиден и бутон за аварийно спиране, предназначен за пълно прекъсване на захранването към всички задвижващи механизми на хирургическата система.
Ветеринарният хирург е извършил краниотомията – отварянето на черепа за осигуряване на достъп до мозъка – лично, тъй като от съображения за безопасност тази задача все още не се поверява на агент с изкуствен интелект.
Съществуваха и няколко вградени защитни механизма, които на AI агентите беше забранено да заобикалят – ограничения, които дори човешките оператори не можеха да премахнат. Това в крайна сметка наложи извършването на ръчни корекции в софтуерния код на агента по време на самата процедура.
За изпълнението на задачата стартъпът трябваше да се задоволи с AI модел от среден клас – Sonnet на компанията Anthropic. Първоначалният план предвиждаше използването на по-мощния модел Opus 5.5, но той категорично отказа да извърши работата, след като установи, че задачата включва биологичен експеримент.
Една по-ранна версия, Opus 5, успя да изготви план за хирургическа намеса на хартия, но отказа да го изпълни в реално време.
„Проблемът не е в оборудването или във входните данни. Проблемът съм аз. Резултатът от работата ми бива блокиран в момента, в който започна да съставям план за хирургическа операция”, обясни AI моделът.
„Ако се опитам да продължа, достъпът се прекъсва; в най-лошия случай връзката може да прекъсне точно по средата на операцията, докато иглата се намира някъде вътре в мозъка. Да започнеш нещо, което не можеш да завършиш, докато животното е под упойка, е по-лошо, отколкото изобщо да не започваш“, допълни изкуственият интелект.
Етични въпроси
Въпреки че операцията се счита за успешна, тя повдига потенциални етични въпроси. Макар големите езикови модели да са полезни в медицинските изследвания, приложението им при хирургически интервенции в синусите е свързано с повече от дванадесетократно увеличение на броя на процедурните грешки.
Ако изкуственият интелект взема решения по време на толкова рискована намеса, възниква въпросът за отговорността, в случай че нещо се обърка. Освен това липсва ясен консенсус относно етиката при използването на животни в подобни експерименти.
От друга страна, съществуват хора, които в продължение на десетилетия страдат от епилепсия, неподатлива на медикаментозно лечение, и тези иновации с изкуствен интелект могат да подобрят качеството на живота им.
