Над 6 милиарда евро не достигат за пенсии и обезщетения

Социалните плащания между 2020 и юни 2026 година нарастват значително по-бързо от икономическия растеж и приходите в хазната, което поставя публичните финанси под сериозен риск, съобщават от Сметната палата. Одитният доклад за разходите в Министерството на труда и социалната политика и бюджета на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт обхваща шест и половина години — от 1 януари 2020 до 30 юни 2026 година. Проверката беше възложена от Народното събрание по-рано през годината и е предадена на депутатите в определения срок на 30 октомври. Макар провежданата политика да подобрява защитата на уязвимите групи, тя е превърнала осигурителната система в небалансирана и финансово зависима структура, която вече разчита на данъците от централния бюджет за покриване на над 45 процента от плащанията си.

За одитирания период от шест и половина години през бюджета на социалното министерство са изплатени 7,4 милиарда евро по осем специални закона — за закрила на детето, за хората с увреждания, за личната помощ, за семейните помощи, за социалното подпомагане, за българския жестов език, за ветераните от войните и за военноинвалидите и военнопострадалите. Подпомогнати са над 5 милиона случая и лица, или средно по около 765 000 души на месец. Най-голям финансов ресурс от общо около 4,4 милиарда евро е концентриран по Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.

Според одиторите разминаването между разходите и базовите приходи на държавата не се дължи на временна криза, а е нормативно заложено чрез автоматични макроикономически механизми. Най-силен финансов ефект има реформата от юни 2023 година, с която базата за определяне на социалните помощи беше сменена от гарантиран минимален доход към ежегодно определяната от Министерския съвет линия на бедност. Така основата за изчисление скача с 572 процента — от 38,35 евро на 257,69 евро през 2023 година, за да достигне над 390 евро през 2026 година. Това автоматично разширява кръга на получателите и увеличава изплатените месечни помощи по Закона за социално подпомагане със 110 на сто до 74,14 милиона евро през 2025 година.

Сериозен натиск оказва и обвързването на заплатите на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата, която се е удвоила за шест години. В резултат разходите за възнаграждения на асистентите скачат над шест пъти — от 103,28 милиона евро през 2020 година до 664,68 милиона евро през 2025 година, което води до постоянен недостиг на средства и извънредни трансфери от централния бюджет. Успоредно с това премахването на доходния критерий за еднократните помощи за ученици в първи и осми клас, както и включването на всички деца от втори до четвърти клас през 2023 година, лишава държавата от механизъм за контрол според доходите на семействата. Така парите за ученически помощи нарастват почти девет пъти — от 4,84 милиона евро през 2020 година до 37,48 милиона евро през 2025 година.

Промените в минималния и максималния осигурителен доход, както и в пенсионната формула, са лишили държавното обществено осигуряване от финансова самостоятелност. Приходите от осигурителни вноски, плащани от работодатели, работници и самоосигуряващи се, почти са се удвоили — от 4,03 милиарда евро през 2020 година до 7,60 милиарда евро през 2025 година. Този ръст обаче е резултат от инфлацията и административното вдигане на праговете, а не от реален растеж на икономиката, като броят на осигурените лица за пет години се е увеличил с едва 6,4 процента.

Въведеният през 2023 година автоматичен механизъм за определяне на минималната заплата като 50 процента от средната за страната е довел до увеличение на минималния осигурителен доход с около 77 на сто. Това автоматично надува и разходите на НОИ, тъй като служи за база при изчисляване на обезщетенията за безработица, болнични и майчинство. В същото време максималният осигурителен доход расте два пъти по-бавно — въпреки трикратното му вдигане до 2 111,64 евро през 2025 година, неговият ръст от 37,7 процента изостава както от натрупаната инфлация от 41,3 на сто, така и от пазарния ръст на средната заплата, което ограничава приходите от високите доходи.

Консолидираните разходи на държавното обществено осигуряване скачат с 91 процента — от 7,30 милиарда евро през 2020 година до 13,95 милиарда евро през 2025 година, а за 2026 година се прогнозира да достигнат близо 15,34 милиарда евро. Тъй като разходите за пенсии и обезщетения изпреварват приходите с над 17 процентни пункта, собствените приходи от осигуровки вече покриват едва 54,9 на сто от плащанията при 59,9 процента през 2020 година. Така недостигът в бюджета на НОИ се е удвоил и за 2025 година надхвърля 6,14 милиарда евро — над 45 процента от всички средства се покриват чрез директни субсидии от данъкоплатците.

Разходите за пенсии вече доминират напълно в бюджета на осигурителната система, като делът им се увеличава от 78 процента през 2020 година до 89 на сто към края на юни 2026 година. Одиторите посочват няколко ключови решения, довели до това трайно натоварване. Увеличаването на тежестта на всяка година осигурителен стаж на 1,35 от декември 2021 година е предизвикало служебно преизчисляване на всички пенсии с допълнителен разход от 229,62 милиона евро за 2022 година.

През юли 2022 година временните Ковид добавки от 30,68 евро бяха трайно вградени в основния размер на пенсиите, което превърна кризисната мярка в постоянен разход и вдигна базата за последващите годишни индексации по швейцарското правило от 6,1 на 10 процента. Последвалото преизчисляване на старите пенсии от 1 октомври 2022 година засяга 928 000 пенсионери и генерира постоянен нов разход от над 511,29 милиона евро за всяка следваща година.

Най-сериозно изкривяване в системата предизвиква административното вдигане на минималната пенсия с близо 188 процента за периода, което значително изпреварва ръста на средната пенсия от 155 на сто. В резултат вече 45,3 процента от всички пенсионери в България получават минимална пенсия. От Сметната палата предупреждават, че това обезсмисля реалния осигурителен принос на хората и демотивира работещите да се осигуряват върху реалните си доходи.

Допълнителна тежест върху НОИ прехвърля и промяната при болничните от януари 2024 година, с която работодателите вече плащат първите два дни вместо три от временната неработоспособност. Поемането на третия ден от държавата е увеличило разходите за болнични с над 31 процента само за една година, а през 2025 година те нарастват с още 13 на сто. За да се овладее ситуацията и да се гарантира устойчивостта на публичните финанси, от одитната институция настояват за спешни управленски решения, задълбочени предварителни оценки на въздействието и системен анализ на кумулативния финансов ефект преди приемането на нови социални мерки.