Австралийска компания използва човешки мозъчни неврони, отгледани в лабораторни условия, за да управлява роботизирано куче. В рамките на първоначална демонстрация роботът получи и изпълни команди за придвижване по проста карта.
Изследователите възнамеряват да развиват технологията и занапред, тъй като живите неврони превъзхождат изкуствения интелект по отношение на енергийната ефективност и способността за обработка на нова информация.
Робот-куче, управляван от живи неврони
Статия в ScienceAlert описва уникална разработка на австралийската компания Cortical Labs. Тя е създала роботизирано куче, управлявано от човешки мозъчни неврони, които са синтезирани в лаборатория.
Невроните се отглеждат директно върху чип. Електроди осигуряват двупосочна електрическа сигнализация, превръщайки активността на невронния клъстер в движения на робота.
По време на първоначалната демонстрация екипът на Cortical Labs успешно насочва роботизираното куче към цел, разположена върху проста карта.
На този етап целта на изследователите е да разберат по-добре как чиповете, базирани на неврони, съхраняват информация и какви свойства на паметта могат да притежават.
Развитието на технологията би могло да предложи значителни предимства, тъй като човешкият мозък изисква много по-малко енергия за функциониране и се справя по-успешно от изкуствения интелект с непозната информация.
Предимства за условията в реалния свят
„Живият” чип функционира чрез електрически сигнали, които стимулират невроните; в отговор чипът генерира свои собствени електрически сигнали. Чрез промяна на характеристиките на тези сигнали и предоставяне на обратна връзка изследователите обучават системата и интерпретират нейните движения.
„Предизвикателството не се състои само в отглеждането на неврони върху силициева основа, а в намирането на надеждни начини за взаимодействие с биологични системи, тяхното обучение и определянето на подходите, които дават постоянни резултати”, споделя Джонсън Джоу, софтуерен инженер в Cortical Labs.
Изследователите отбелязват, че макар ходенето, тичането и изпълнението на акробатични номера да са впечатляващи постижения, прецизното определяне на това кога и къде да се извършат подобни действия остава сложно предизвикателство при използване на традиционни методи.
„Роботите – които се превръщат в изключително сложни машини по отношение на физическия контрол – все още изпитват затруднения с управлението от по-високо ниво, необходимо за бързо учене или адаптиране към променяща се среда”, допълва Брет Каган, съосновател и изпълнителен директор на Cortical Labs.
Включването на биологични системи би могло да помогне на роботите и автономните системи да вземат решения в непредсказуемите условия на реалния свят.
Човешки неврони в компютри
Технологията все още е в ранен етап на развитие. През 2024 г. физици от Утрехтския университет (Нидерландия), в сътрудничество с техни колеги от университета Соган (Южна Корея), обявиха пробив в създаването на изкуствен синапс.
През март 2025 г. стартъпът Cortical Labs представи „първия в света биологичен компютър” – CL1, който функционира чрез човешки мозъчни клетки. Съдържащите се в него изкуствени неврони могат да реагират на електрически сигнали, образувайки мрежи, които обработват информация по начин, много подобен на този в биологичния мозък.
По-късно Cortical Labs, Националният университет на Сингапур (NUS) и операторът на центрове за данни DayOne пуснаха в експлоатация клъстер, състоящ се от 20 биологични компютъра, базирани на технологията CL1.
Тези биокомпютри интегрират 16 милиона живи неврона със силициеви чипове, научиха се да разпознават реч и да идентифицират отделни говорещи хора само за два дни.
Същевременно, разходите за изчислителните ресурси на CL1 възлизат на 2200 долара месечно – приблизително наполовина от цената за наемане на високопроизводителен чип за обучение и изпълнение на модели с изкуствен интелект в големите облачни платформи.
