Задължително използване на българския книжовен език в държавните институции, надписи на български език в публичното пространство, държавен стандарт за българската форма на кирилицата и създаване на Консултативен съвет към Министерския съвет. Това са основните положения в законопроекта за българския език на "Възраждане". Той беше приет на първо четене със 153 гласа „за“ – 121 гласа от „Прогресивна България“, 18 от ГЕРБ-СДС, 1 от ДБ, 2 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“. Текстовете уреждат още употребата на чужди езици, мерките за опазване и популяризиране на българския език и налагането на санкции при нарушения.
С проекта се предлага цялостна правна уредба на държавната езикова политика, която обхваща използването на българския език в публичните институции, образованието, медиите и електронната среда.
В него е записано, че официалният език в България е българският книжовен език, а графичната му система е българската форма на кирилицата.
Къде ще бъде задължително използването на български език?
Органите на държавната власт, местното самоуправление и публичноправните организации ще трябва да използват българския книжовен език при изпълнение на своите функции.
Изискването обхваща и надписите и съобщенията в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица. Те трябва да бъдат изписвани на български книжовен език.
Проектът допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията. Използването на чужд език е допустимо и когато това е предвидено в специален закон или се отнася до търговска или туристическа дейност.
Българският книжовен език ще бъде задължителен в правосъдието, администрацията, образованието и здравните услуги, както и в областта на националната сигурност, обществения ред и отбраната.
Какво се променя в електронната среда?
Една от основните части на законопроекта е посветена на използването на българската форма на кирилицата в електронна среда.
Предлага се въвеждането на държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Държавната и общинската администрация ще трябва да използват шрифтове, съобразени с него, при изпълнение на правомощията си и при общуването с гражданите.
Институциите ще трябва също да насърчават прилагането на стандарта от търговските дружества и другите стопански субекти при електронни сделки и предоставяне на онлайн услуги.
Държавата ще има ангажимент да осигурява условия за цифровизация, кодиране и включване на символите от българската форма на кирилицата в международните графични стандарти и системи.
За целта се предлага национална програма, която да финансира и подкрепя разработването на шрифтове, съобразени с държавния стандарт, както и свободното им публично разпространение.
Законопроектът допуска и въвеждането на национални изисквания към техническите и програмните параметри на електронните и мобилните устройства, свързани с изобразяването на българската кирилица, при спазване на европейското право.
Предвидено е България да работи и за утвърждаването на българската форма на кирилицата в Европейския съюз, включително за регламентирането на общоевропейски стандарти за използването ѝ в администрацията, образованието и медиите.
Какви са правилата за използване на чужди езици?
Законопроектът урежда и случаите, в които се допуска употребата на чужд език.
Сред тях са сключването на международни договори, по които България е страна, официалните международни отношения, международното признаване или защитата на авторско право на определен езиков израз, както и други случаи, предвидени в закона.
Чужд език може да се използва като втори език при определени публични съобщения. Допуска се употребата му и при публични прояви в областта на рекламата, образованието, науката, културата и развлекателната дейност.
За чуждестранните радио- и телевизионни програми ще продължат да се прилагат изискванията на Закона за радиото и телевизията.
Как ще се опазва и популяризира българският език?
Проектът възлага на държавата да провежда целенасочена политика за опазване, насърчаване и правилно използване на българския книжовен език в образованието, публичната комуникация и администрацията.
За тази цел се предвижда допълнително подпомагане на образованието, науката, изкуството, културата и масовите комуникации като области, чрез които се развива българският език.
Отделно внимание е отделено на обществените медии. Държавата ще трябва да насърчава доставчиците на медийни услуги, които популяризират българския книжовен език и писменост чрез специализирани предавания, рубрики и други тематични материали с участието на учени, писатели, представители на културата и изкуството и чуждестранни учени българисти.
Предвижда се обществените доставчици на медийни услуги да излъчват програмите си на български книжовен език, като изключенията ще бъдат съобразени със Закона за радиото и телевизията.
Сред останалите мерки са утвърждаването на кирилицата като общоевропейско културно-историческо наследство, популяризирането на приноса на българската писменост и книжовност към европейската цивилизация и насърчаването на използването на българския език в институциите на Европейския съюз, когато приложимите правила позволяват това.
Заложени са и национални програми за подпомагане на българистичните изследвания, развитието на науката за българския език и популяризирането му в чужбина.
Какъв ще бъде новият Консултативен съвет за българския език?
Законопроектът предвижда създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет.
В състава му ще влизат представители на Института за български език при БАН, преподаватели по български език от висшите училища, учители по български език и литература и представител на Съвета за нематериално културно наследство.
Съставът ще се утвърждава с решение на Министерския съвет, а мандатът ще бъде пет години.
Сред задачите на съвета ще бъдат изготвянето на годишна оценка за състоянието на българския език, подготовката на становища по законопроекти, свързани с използването на книжовния език, и насърчаването на издаването на справочници, граматики и речници.
Той ще дава становища и при изготвянето и изменението на държавния образователен стандарт за книжовен български език, както и по учебните планове и учебниците по български език.
Предвижда се също да организира обществени дискусии по въпроси, свързани с езиковата култура и развитието на българския език.
Съветът обаче няма да има контролни или санкциониращи правомощия. В законопроекта изрично е записано:
„Съветът не упражнява контролни функции, не издава задължителни предписания и не съставя наказателни постановления.“
Заседанията му ще се провеждат поне веднъж на тримесечие, а решенията ще имат препоръчителен характер.
Какви санкции са предвидени?
Нарушенията на закона, доколкото не подлежат на по-тежка отговорност, ще се разглеждат като административни нарушения и ще се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Контролът ще се осъществява от органите, които прилагат закона, съобразно правомощията им по специалните закони.
Конкретни размери на глоби или имуществени санкции не са посочени в законопроекта.
Предвижда се Министерският съвет да приеме подзаконов нормативен акт за прилагането на закона, включително по отношение на административнонаказателните разпоредби.
