Около 575 000 души са участвали в протестите в цяла Франция в четвъртък, сочат данни на правителството. Това е най-масовият протест от началото на вълната от демонстрации през септември, пише CNN.
Въпреки огромния брой участници и насилието, белязало предишните демонстрации на 17 октомври, този път протестите преминаха сравнително спокойно. В няколко френски града обаче бяха регистрирани локални сблъсъци.
Част от работещите в различни сектори също се включиха в стачните действия, което доведе до затруднения в работата на училища, университети, железопътния транспорт и в по-малка степен – на болниците.
Широкият обхват на стачките показва колко разнообразни са групите, включили се в протестното движение. То започна с демонстрации на ученици и студенти, настояващи за по-добри условия в образованието, но постепенно привлече синдикати и представители на движението на „жълтите жилетки“.
Всяка от тези групи има свои конкретни искания, но всички са обединени от недоволството от високите разходи за живот, липсата на адекватна реакция от страна на правителството, задълбочаващото се неравенство и желанието за социални и политически промени.
Какво беше въздействието на стачките?
Няколко от най-големите френски синдикати, представляващи работещи в различни сфери – от образованието и пощенските услуги до здравеопазването и транспорта, призоваха за национална стачка.
Според правителствени оценки дейността на около една трета от висшите учебни заведения във Франция е била засегната от протестите. Приблизително 13% от училищния персонал също е участвал в стачните действия. Синдикатите обаче твърдят, че реалният брой на стачкуващите е значително по-голям.
Работата на част от железопътните линии също е била нарушена заради стачката на транспортните служители.
В здравния сектор участието е било сравнително ограничено. Само около 5% от служителите в държавните болници са се включили в стачката, съобщиха от френското Министерство на здравеопазването.
„Не са регистрирани съществени нарушения в предоставянето на здравни услуги“, уточниха от ведомството.
Имаше ли насилие по време на протестите?
След като демонстрациите прераснаха в насилие преди близо три седмици, властите и собствениците на търговски обекти предприеха засилени мерки за сигурност преди всяка следваща национална демонстрация.
Този път денят премина без сериозни инциденти, макар да имаше сблъсъци между полицията и групи радикални и крайнолеви активисти в няколко града, сред които Рен, Нант, Лион и Марсилия, съобщиха от френското Министерство на вътрешните работи.
Общо 448 души са били задържани.
В Лион полицията използва сълзотворен газ срещу група демонстранти, много от които с маски, и предприе действия за разпръскването им.
В Рен бяха арестувани няколко десетки участници в безредиците, след като вандализираха хотел, хвърляха предмети по служителите на реда и нападнаха физически протестиращи членове на синдикат, съобщиха властите.
Училище в района на Тулуза е било сериозно повредено при умишлен палеж, заяви френският министър на образованието Едуар Жефрей. Междувременно пожарникарите са реагирали на общо 86 пожара в страната, съобщиха от вътрешното министерство.
Министърът на вътрешните работи Лоран Нуньес заяви, че въпреки множеството прояви на насилие служителите на реда са действали решително, за да гарантират възможността за мирно и безопасно упражняване на правото на протест.
Той отхвърли обвиненията, че полицията възпрепятства демонстрациите.
Какво искат протестиращите?
Различните групи, участващи в протестите, имат свои конкретни искания.
Синдикатите настояват за по-високи заплати и пенсии. Един от най-големите френски синдикати – CGT, настоява минималната работна заплата да бъде увеличена незабавно с 10%.
Другият голям синдикат – CFDT, предлага месечното минимално възнаграждение да нарасне със 100 евро, или приблизително 7%.
Студентските организации пък настояват за увеличаване на бюджета за образование с над 10 милиарда долара. Сред исканията им са и инвестиции от 1,5 милиарда долара в училищната инфраструктура, както и разкриването на 250 000 допълнителни места в университетите.
Движението на „жълтите жилетки“, което се появи за първи път преди осем години, има по-радикални политически искания. Неговите представители настояват за оставката на президента Еманюел Макрон и правителството му, както и за започване на нов конституционен процес.
Ще продължат ли протестите?
Очакванията са протестното движение да продължи. Исканията на демонстрантите са трудни за изпълнение, а участниците заявяват готовност да излизат на улицата до Коледа, а вероятно и до президентските избори във Франция през следващата пролет.
Още през следващите дни се очакват нови демонстрации. Представители на „жълтите жилетки“ планират протести както в петък, така и в събота.
Недоволството не се ограничава само до Франция. Подобни протестни движения се активизират и в други европейски държави. За по-късно през месеца са планирани стачки в Испания, Италия, Португалия и Белгия.
Как реагират френските власти?
След като бяха изненадани от мащаба на насилието на 17 октомври, френските власти засилиха подготовката си за следващите демонстрации.
Правителствен говорител заяви в сряда, че институциите остават „изключително бдителни“ и предприемат необходимите мерки за сигурност, съобщи Ройтерс.
Докато силите на реда до голяма степен успяват да ограничат проявите на насилие, президентът Еманюел Макрон е подложен на критики заради липсата на адекватен политически отговор на исканията на протестиращите.
В разговор с френския журналист и YouTube автор HugoDécrypte Макрон заяви, че иска гимназиите да възобновят нормалната си работа след ваканцията.
По думите му младите хора вече са били чути и сега трябва да се върнат в класните стаи, да се възстанови спокойствието и училищата да отворят отново при подходящи условия, дори ако протестите продължат.
