С настъпването на студовете жителите на Киев очакват с тревога зимните месеци, опасявайки се, че предстоящият сезон може да се окаже значително по-тежък от предишния. Ескалиращите руски въздушни удари и масовото използване на по-бързи реактивни дронове, които са значително по-трудни за прихващане, будят страх не само от липса на електричество, но и от срив в отоплението, канализацията и доставките на основни стоки.
След като на 3 ноември столицата претърпя една от най-мащабните атаки срещу енергийната си мрежа, местните жители са принудени да съобразяват ежедневието си с непрестанните аварии и графици за спиране на тока.
Мнозина бързат да се запасят с храна, вода, батерии и фенери преди настъпването на големите студове. В същото време се засилват и критиките към градската управа заради бавните ремонти и недостига на надеждни убежища.
„Киев не е подготвен за тази зима и ни предстоят изключително трудни моменти“, споделя 22-годишната жителка на столицата София Хохол.
Новата реалност в украинската столица
Честите прекъсвания на електрозахранването превръщат обикновени битови задачи в истински изпитания.
49-годишният Александър Грамацки се грижи за 86-годишната си майка, която наскоро чупи крак. Най-голямото предизвикателство за семейството се оказва придвижването до нейния апартамент на 13-ия етаж.
След едно от посещенията при лекар Александър и съпругата му прекарват повече от четири часа в колата пред блока, чакайки възстановяването на захранването, за да използват асансьора. Опитите майка му да бъде качена по стълбите се оказват невъзможни, а непредвидимите аварии правят всяко излизане рисковано.
Несигурността обхваща целия град. Графиците за спиране на тока често се публикуват едва в навечерието на съответния ден, а новите удари редовно водят до извънредни аварийни изключвания.
Презапасяване и страх от логистичен колапс
Тревогата на хората вече надхвърля само липсата на отопление и осветление. Прицелването на руските сили в логистични центрове и складове за хранителни стоки породи опасения от дефицит в търговската мрежа. По рафтовете в редица магазини вече се забелязва недостиг на отделни продукти.
Олга, 40-годишна майка на две деца, признава, че паниката я е накарала да превърне балкона си в склад за провизии.
Там, редом с детското колело, тя държи туби с вода, консерви и пакети със зърнени храни. Въпреки че осъзнава донякъде прибързаността на действията си, тя е категорична, че запасите ѝ носят поне частично успокоение в несигурната обстановка.
Еволюция на заплахите и тежки спомени
За мнозина тревогите са пряко следствие от травматичния опит през миналия отоплителен сезон. 35-годишната Юлия си спомня, че домът на майка ѝ е останал без каквото и да е отопление за близо месец и половина, а топлата вода е била възстановена едва през лятото.
Сега обаче експертите предупреждават, че опасността е още по-сериозна. Руската армия променя тактиката си, въвеждайки реактивни безпилотни апарати, които лесно преодоляват противовъздушната отбрана в сравнение с по-старите модели „Шахед“.
Според Елена Павленко, президент на енергийния мозъчен тръст „DiXi Group“, новите дронове променят ситуацията на фронта на енергийната война. Тъй като са значително по-евтини от ракетите, те позволяват масирано нанасяне на щети по разпределителната мрежа. Освен директните удари по електроцентрали и подстанции, атаките срещу електропроводите оставят цели квартали без ток за продължителни периоди, затруднявайки значително възстановителните дейности.
Докато студените радиатори и тъмните домове остават сред основните страхове за украинската столица с наближаването на зимата, над града надвисва още една сериозна заплаха — срив в канализационната система.
В тримилионен Киев съоръженията за отвеждане и пречистване на отпадните води зависят изцяло от електрическата мрежа. Без постоянно захранване помпените станции спират работа, което крие риск от връщане на канални води и мащабна санитарна криза.
„Транспортирането и пречистването на отпадните води е огромно предизвикателство за комуналните дружества. Оборудването е остаряло, а липсата на ток за помпите може да доведе до критични последствия“, предупреждава Олександър Схин, директор на Асоциацията на водоснабдителните дружества в Украйна.
Спиранията на водата вече са част от ежедневието на киевчани. Нарушенията в снабдяването след ракетните удари в началото на ноември се оказаха най-сериозните от началото на пълномащабната война насам.
Политически сблъсъци на фона на енергиен дефицит
На фона на натрупаното напрежение мнозина жители и представители на централната власт смятат, че местната администрация не е взела необходимите поуки от предходните трудни месеци. Президентът Володимир Зеленски заяви публично, че в сравнение с останалите региони, столицата страда най-тежко от прекъсванията на електрозахранването именно заради слабата подготовка на местните структури.
„В почти всички останали области, включително граничните и фронтовите, плановете за устойчивост бяха приложени значително по-ефективно, отколкото в столицата“, подчерта украинският държавен глава.
Кметът на Киев Виталий Кличко отхвърли обвиненията, заявявайки, че правителството е бавило одобрението на плана за устойчивост на града близо половин година. Кметът посочи също, че държавата е задържала обещани средства за възстановяването на ключовата за отоплението на града централа ТЕЦ-5, пострадала при руските атаки, пише The Kyiv Independent.
Гняв по улиците и недостиг на укрития
Дългогодишното съперничество между президентската администрация и кметството обаче оставя гражданите разочаровани. През октомври стотици недоволни столичани излязоха на протест пред сградата на градския съвет с искане за оставката на Кличко, който заема поста от 2014 г. Хората настояват за прозрачност и по-бързи действия при възстановяването на разрушенията.
„Всеки ден на път за работа виждам дупката в блока ми и пълното бездействие на властите. След удара с дрон през лятото никой не си помръдна пръста да помогне с ремонта“, споделя участничка в протеста.
Друг сериозен проблем остава състоянието на укритията при зачестилите въздушни удари. Част от мазетата са наводнени и неизползваеми, а обещанието на общината за спешно разполагане на 50 мобилни убежища край спирките на градския транспорт беше сведено до едва 14, и то с краен срок края на годината. Гражданите критикуват общината за това, че по време на война харчи средства за подмяна на тротоари и остъклени спирки, вместо за сигурност.
Трудният избор: Евакуация или оцеляване у дома
Поради нарастващите рискове Кличко препоръча на онези, които имат възможност, временно да напуснат столицата, за да намалят натиска върху претоварените системи на града. За много жители обаче това е практически невъзможно.
„Целият ми живот е тук — училището на децата ми, възрастните им баба и дядо, нашият дом. Не мога просто да оставя всичко зад гърба си, макар да не знам докога ще можем да издържим на този натиск“, споделя жителка на столицата, изправена пред несигурността на предстоящата зима
