Политическият преход на България към демокрация и пазарна икономика започва точно преди 37 години на 10 ноември 1989 година, когато пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия сваля Тодор Живков от власт. Отстраняването на дългогодишния генерален секретар е резултат от предварително подготвена вътрешнопартийна акция на висшето ръководство в момент, когато комунистическите режими в Източна Европа вече се рушат под обществен натиск, а политиката на съветския лидер Михаил Горбачов променя отношенията между Москва и нейните съюзници.
Хлорните обгазявания в Русе и протестите срещу режима
Тодор Живков застава начело на БКП през 1954 година и управлява страната в продължение на 35 години, а през 1971 година оглавява и Държавния съвет на Народна република България. В края на 80-те години еднопартийният модел изпада в тежка криза заради ниска производителност, външен дълг и неефективно управление. Паралелно с икономическите трудности се появяват независими граждански групи като Независимото дружество за защита правата на човека, Комитетът за защита на Русе и сдружението „Екогласност“, които поставят въпросите за свободата на словото, човешките права и околната среда.
Една от най-големите екологични демонстрации в социалистическа България се провежда на 10 февруари 1988 година в центъра на Русе и остава в историята като „Протестът на майките с количките“. Между 2 000 и 3 000 души излизат на площада в крайдунавския град, водени от жени с малки деца, заради системните хлорни обгазявания от химическия завод „Верахим“ на отсрещния бряг в румънския град Гюргево. Тежък конфликт между властта и обществото поражда и принудителната смяна на имената на българските турци през 1984 и 1985 година. Последвалите протести през май 1989 година водят до масовото изселване на десетки хиляди души към Турция през лятото, известно като „Голямата екскурзия“, което предизвиква остра международна реакция.
Напрежението ескалира през есента на 1989 година по време на международен екологичен форум в София. На 26 октомври милицията напада и задържа активисти на „Екогласност“ в столичната градинка пред „Кристал“, докато събират подписи срещу проекти за прехвърляне на води от Рила и Места. След така наречения „побой пред „Кристал“ на 3 ноември над 10 000 граждани се включват в шествие в София и внасят в Народното събрание петиция с повече от 11 500 подписа.
Вътрешнопартийният заговор и краят на партийния монопол
Събитията в страната са пряко обвързани с процесите на перестройка и гласност, започнати от Михаил Горбачов след идването му на власт в Съветския съюз през 1985 година. През 1989 година в Полша движението „Солидарност“ печели убедително частично свободните избори през юни, Унгария премахва загражденията по границата с Австрия и през октомври се обявява за република, а на 9 ноември пада Берлинската стена след масови демонстрации срещу Германската единна социалистическа партия. В България външният министър Петър Младенов, Андрей Луканов и министърът на отбраната генерал Добри Джуров преценяват, че Живков пречи на реформите и на приспособяването към новата политика на Москва.
Откритият сигнал за разцепление идва на 24 октомври 1989 година, когато Петър Младенов изпраща остро писмо до Централния комитет на БКП след конфликт около среща с американския посланик Сол Полански. В документа дипломатът критикува политиката на Живков и методите му на управление. След разговори с представители на съветското посолство и партийния елит, на 9 ноември Живков подава оставка пред Политбюро. На 10 ноември пленумът на Централния комитет приема оставката му и избира на негово място Петър Младенов, а на 17 ноември Народното събрание освобождава Живков и от поста председател на Държавния съвет. Тъй като решението е договорено в тесен кръг от управляващия елит без участие на гражданите, историческите публикации често го определят като вътрешнопартиен преврат.
Смяната на върха отпушва огромна обществена енергия и на 18 ноември независими организации свикват голям митинг в София с искания за политически плурализъм и край на репресиите. На 7 декември 1989 година „Екогласност“, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, Независимото дружество за защита правата на човека и други формации учредяват Съюза на демократичните сили с председател Желю Желев. След многохиляден митинг на 10 декември в столицата и тридневен пленум между 11 и 13 декември, БКП решава да се откаже от член 1 на Конституцията от 1971 година, който определя партията като „ръководна сила в обществото и държавата“, припомнят от NOVA. На 15 януари 1990 година Народното събрание официално гласува отмяната на партийния монопол, а на 3 април 1990 година формацията се преименува на Българска социалистическа партия.
Кръглата маса, новата Конституция и съдбата на Живков
За да се избегне остра обществена конфронтация и насилие, на 3 януари 1990 година започва Националната кръгла маса с участието на БКП, СДС и Българския земеделски народен съюз. Участниците подписват Национално споразумение за мирно развитие на прехода на 12 март 1990 година, а на 14 май преговорите приключват с договорености за свободни избори и достъп до медиите. През юни 1990 година се провеждат първите многопартийни избори за Седмо Велико народно събрание с участието на 37 партии, коалиции и движения. При избирателна активност от 90,6% според данните на Междупарламентарния съюз, БСП печели 211 от общо 400 места в парламента, СДС получава 144 мандата, а Движението за права и свободи взима 23 места.
На 12 юли 1991 година Седмото Велико народно събрание приема новата Конституция на Република България, която утвърждава парламентарната република и разделението на властите. Страната променя и външнополитическия си курс, като още през 1990 година парламентът заявява стремеж към членство в Европейската общност, а на 14 декември 1995 година България подава официална молба за влизане в Европейския съюз. Междувременно срещу Тодор Живков са образувани няколко наказателни дела за злоупотреба с власт, използване на държавни средства и насилствената асимилация на българските турци. През 1992 година той получава седемгодишна присъда, която Върховният съд отменя през 1996 година. Живков умира на 5 август 1998 година на 86-годишна възраст без влязла в сила окончателна присъда, след което наказателното преследване срещу него е прекратено.
