Финансовите организации са изправени пред сериозни предизвикателства в условията на ускорена технологична трансформация, нарастващи киберзаплахи и все по-високи регулаторни изисквания. Те трябва да намерят баланса между иновациите, контрола и устойчивостта, стана ясно от дискусия на експерти по време на форума „The Next Standard | Доверието е в основата” тази седмица в София.
„Представата ни за стандартност се променя непрекъснато. Днес пред финансовия сектор стои предизвикателството да намери баланса между иновациите, контрола и устойчивостта. Устойчивостта не се доказва с отметка в списъка за съответствие, а когато системите са под реално напрежение. Затова доверието трябва да бъде заложено още в самата архитектура на технологиите и процесите”, заяви Вяра Чангърова, ръководител за България, Северна Македония, Албания и Косово на Fsas Technologies.
„Съответствието всъщност изисква качествено нова парадигма на мислене”, отбеляза Иво Емануилов, съосновател на I/O Consulting и модератор на дискусията. Участниците подчертаха, че отговорността за управлението на ИТ риска трябва да бъде поета на най-високо управленско ниво.
„Отговорността за управлението на ИТ риска е изключително важна. За щастие в банковия сектор тези практики са познати”, коментира Стефан Кръстанов, директор „ИТ одит и надзорно информационно обслужване” в БНБ. Според него, няма как една организация да твърди, че е устойчива, ако не може да докаже способността си да се справя с инциденти.
Според Георги Коцев, председател на ISACA Sofia Chapter, регулациите са важен инструмент в работата с мениджмънта и организациите, защото дават основание за предприемане на мерки, които преди са били възприемани единствено като добри практики, а не като задължителни действия.
Юрий Генов, съосновател на Data Verte, обърна внимание, че целта на регламента DORA не е организациите просто да преминат успешно през проверка, а да бъдат подготвени за реални инциденти. Регламентът обединява различни елементи от дейността на финансовите институции, така че те да могат да реагират координирано при заплаха.
„Концепцията за устойчивост е организацията да може на следващия ден след като се случи инцидент да функционира”, обобщи Генов.
Петко Петков, съдружник в PwC България, подчерта, че управлението на риска не бива да се разглежда единствено като регулаторно задължение, а като възможност за развитие на бизнеса и изграждане на доверие. Той открои три ключови направления, които трябва да са на дневен ред за всяка една организация:
„Доверието на вашите клиенти няма как да делегирате на друг”, посочи Петков, като допълни, че способността на организацията да докаже, че може да реагира при атака, е съществена за запазването на това доверие.
В заключение участниците в дискусията се обединиха около това, че регулациите трябва да водят до реално повишаване на устойчивостта, а не просто до формално съответствие. „Регулациите трябва да са олимпийски минимум”, обобщи Георги Коцев.
Как изкуственият интелект, автоматизацията и променящата се информационна среда ще повлияят на финансовите организации? И как те могат да се подготвят за свят на поликризи, висока волатилност и резки промени в тенденциите, в който бъдещето все по-трудно се прогнозира чрез линейна екстраполация. Този въпрос беше във фокуса на презентацията на футуролога доц. д-р Мариана Тодорова от БАН.
Според нея, сценариите пред AI икономиката са много – от корекция или спукване на технологичния балон до нов цикъл на растеж, движен от AI агенти, роботика и автоматизация. Всичко това дава отражение върху бизнеса, върху пазара на труда и финансовата архитектура.
Експертите във форума се обединиха около извода, че технологичната модернизация не може да бъде разглеждана отделно от сигурността, управлението на риска и доверието.
Следващият стандарт за финансовия сектор ще изисква не просто внедряване на нови технологии, а изграждане на инфраструктура и организационни модели, които позволяват иновациите да се развиват при запазен контрол, устойчивост и защита на данните.
