Събуждате се сутрин и в главата ви още е цялата история – мястото, хората, разговорите, дори цветовете. Само няколко минути по-късно обаче споменът започва да избледнява. До закуската може да е останало единствено странното усещане, че сте сънували нещо важно.
А друг път се събуждате с убеждението, че цяла нощ не сте сънували нищо.
Има хора, които разказват сънищата си почти всяка сутрин, и други, които твърдят, че практически никога не сънуват.
Но наистина ли едните сънуват повече от другите?
Отговорът е по-интересен, отколкото изглежда.
Всички ли сънуваме?
При повечето здрави хора сънуването е нормална част от съня, въпреки че на сутринта може да няма никакъв спомен за него.
Сънища могат да възникват през различни стадии на съня, но особено ярките, емоционални и подобни на история преживявания често се свързват с REM фазата – периодите, в които се наблюдават характерните бързи движения на очите.
През една нормална нощ преминаваме през няколко цикъла на съня и REM периодите обикновено стават по-дълги към сутринта.
Това е и една от причините понякога най-яркият сън да е този непосредствено преди събуждането.
Тогава защо забравяме толкова бързо?
Сънят може да е бил невероятно подробен, а след пет минути почти да е изчезнал.
Това не е необичайно.
За да остане едно преживяване като устойчив спомен, мозъкът трябва да го кодира и впоследствие да може да го извлече. По време на сън обаче системите, свързани с паметта, вниманието и неврохимията на мозъка, работят различно от състоянието на будност.
Затова сънят, който секунди по-рано ни се е струвал напълно реален, може да се окаже изключително крехък спомен.
Понякога е достатъчно да посегнем към телефона, да станем от леглото или да започнем да мислим какво трябва да направим през деня и историята вече започва да се разпада.
Остава човекът, но не помним кой беше.
Остава мястото, но не знаем къде се намираше.
А след още няколко минути остава само чувството.
Моментът на събуждането има значение
Една от важните причини някои сънища да бъдат запомнени е съвсем проста:
събуждаме се близо до момента, в който сме ги сънували.
Лабораторните изследвания на съня отдавна използват точно този подход – участниците се събуждат в определени стадии и веднага разказват какво са преживявали.
Ако между сънуването и окончателното събуждане мине повече време и други стадии на съня, шансът съдържанието да бъде изгубено е по-голям.
Това помага да обясним и нещо любопитно.
Човек, който се събужда няколко пъти през нощта, може да има повече възможности да „улови“ съня и да го запомни. Това не означава непременно, че сънува повече от човек, който спи непрекъснато.
Възможно е просто да има повече моменти, в които сънят може да премине в спомен.
Защо едни хора помнят повече сънища?
Учените са откривали различия между хората, които често си спомнят сънищата, и тези, които рядко го правят.
Изследвани са особености на съня, кратките нощни събуждания, вниманието към външни стимули и мозъчната активност.
Но няма една характеристика, която просто да разделя човечеството на „помнещи“ и „непомнещи“ сънищата си.
Има значение и нещо много обикновено – дали изобщо обръщаме внимание на сънищата си.
Ако първата ни мисъл след събуждането е насочена към съня, шансът да го запомним е по-голям. Ако веднага проверим часа, известията, новините и електронната поща, новата информация бързо измества крехкия спомен.
Можем ли да се научим да помним повече сънища?
До известна степен – да.
Един от най-простите методи е след събуждане да не ставаме веднага.
Останете за кратко неподвижни и се опитайте да възстановите последното, което помните.
Къде бяхте?
Имаше ли други хора?
Как се чувствахте?
Какво се случи непосредствено преди да се събудите?
Понякога един малък детайл отключва останалата част от съня.
Помага и записването му веднага – в тетрадка до леглото или с няколко думи в телефона. Не е необходимо да описвате цял роман. „Гара – стар приятел – червена чанта – изпуснат влак“ може да бъде достатъчно, за да възстановите историята по-късно.
С времето самото обръщане на повече внимание на сънищата може да улесни припомнянето им.
А защо някои сънища никога не забравяме?
Вероятно всеки има поне един такъв.
Сън от детството. Кошмар, който помним след десетилетия. Починал близък човек, когото сме видели отново. Странно място, което никога не сме посещавали, но сякаш познаваме.
Емоцията има огромно значение за паметта.
Необичайните, плашещи или силно емоционални сънища могат да оставят много по-дълготрайна следа от обикновените.
Има значение и какво правим след събуждането. Ако разкажем съня на някого, мислим за него или го запишем, всъщност го припомняме многократно и така увеличаваме вероятността да остане в паметта ни.
Затова може да помним определен сън от преди 20 години, а да нямаме никаква представа какво сме сънували миналата нощ.
Имат ли сънищата скрито значение?
Тук науката и човешкото любопитство се разделят.
Сънищата се изследват от невролози, психолози и специалисти по съня, но науката не разполага с универсален речник, според който един и същ символ задължително означава едно и също за всеки човек.
Да сънувате море, змия, сватба или падане не позволява автоматично да се направи научно заключение какво ще се случи или какво точно означава сънят.
Въпреки това хората се опитват да разгадават сънищата си от хилядолетия. Различните култури са създали огромно количество символика и традиционни тълкувания.
И именно това продължава да бъде една от най-интересните страни на сънуването.
Може би сънуваме много повече, отколкото си мислим
Когато сутрин казваме „Аз не сънувам“, много често по-точното изречение би било:
„Не помня какво сънувах.“
Всяка нощ мозъкът преминава през удивително сложни състояния. Появяват се образи, лица, места и истории, които понякога нямат никаква логика, а друг път изглеждат по-реални от действителността.
Повечето изчезват почти безследно.
Някои остават за няколко минути.
А съвсем малка част се превръщат в спомени, които носим със себе си с години.
И може би точно затова сънищата продължават да ни очароват – всяка сутрин се събуждаме от свят, който само преди миг е изглеждал напълно истински.
