Петък, 13 ноември, носи необикновено съчетание от църковни традиции, древни поверия и предупреждения за човешките постъпки. Православната църква почита свети Йоан Златоуст - един от най-великите проповедници в историята на християнството, който не се страхувал да изобличава дори императорите. Според народните вярвания на този ден не бива да се отказва помощ на нуждаещите се, да се започват важни начинания и да се прекалява с празненствата. Датата е и предвестник на голяма промяна в църковния календар - наближават Коледните пости, а с тях и специалната трапеза на Рождественските заговезни.
Момчето, което получило дарбата да говори като никой другНа 13 ноември Българската православна църква почита свети Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски. Той живял през IV и началото на V век и останал в историята като един от най-великите учители на християнството.
Роден бил около 347 г. в Антиохия, един от най-големите градове на тогавашната Римска империя. Баща му починал рано, а майка му Антуса посветила живота си на неговото възпитание и образование.
Йоан получил възможност да учи при прочутия оратор Ливаний, чието име било известно в целия тогавашен свят. Младият ученик проявил изключителен талант към словото, логиката и изкуството да убеждава хората.
Пред него се откривала блестяща светска кариера. Известно време се занимавал с право и ораторство, но постепенно решил да изостави обществените почести и да посвети живота си на християнската вяра.
Оттеглил се в планините край Антиохия, където прекарал години в молитва, пост и уединение. Строгият живот обаче отслабил здравето му и той бил принуден да се завърне в града.
Там започнал неговият необикновен път като духовник и проповедник.
Защо го нарекли ЗлатоустДарбата на Йоан да говори пред хората скоро станала легендарна. Проповедите му привличали огромни множества, а слушателите му били впечатлени от ясния език, ярките сравнения и смелостта, с която поставял най-трудните обществени въпроси.
Той говорел за алчността, несправедливостта, лицемерието и безразличието към бедните. Особено остро осъждал богатите, които трупали състояния, докато около тях хората живеели в нищета.
Вместо да се ограничава с абстрактни богословски разсъждения, духовникът използвал примери от всекидневието. Така думите му достигали както до образованите граждани, така и до най-бедните жители на Антиохия.
Заради изключителното си красноречие той получил прозвището Златоуст. Името означава човек, чиито думи са ценни като злато.
Неговите проповеди и тълкувания на Светото писание се преписвали и разпространявали в различни части на християнския свят. Много от съчиненията му са запазени до наши дни.
Духовникът, който се изправил срещу императорския дворПрез 398 г. Йоан бил поставен начело на Църквата в Константинопол, столицата на Източната Римска империя. Високият пост му давал огромно влияние, но той продължил да живее скромно и да настоява духовниците да се грижат за бедните.
Новият архиепископ ограничил разточителството, което заварил в църковните среди. Средствата, спестени от пищни приеми и ненужни разходи, насочвал към благотворителност и помощ за болните.
Това му спечелило уважението на обикновените хора, но постепенно предизвикало недоволството на влиятелни представители на духовенството и императорския двор.
Особено напрегнати станали отношенията му с императрица Евдоксия. Неговите проповеди срещу разкоша и злоупотребите били възприемани като критика към поведението на управляващите.
През 403 г. срещу Йоан бил организиран църковен събор, останал в историята като Дъбовия събор. Той бил отстранен от архиепископския престол и изпратен на заточение.
Решението предизвикало силно обществено недоволство, а скоро духовникът бил върнат в Константинопол. Конфликтът с императорския двор обаче продължил и последвало ново изгнание.
Изтощен от тежките пътувания и заболяванията, свети Йоан Златоуст починал на 14 септември 407 г. в Комана, докато бил отвеждан към поредното място на заточение.
Според църковното предание последните му думи били: „Слава Богу за всичко“.
Трите забрани на 13 ноемвриВ народните поверия денят на свети Йоан Златоуст е свързан с няколко предупреждения, които засягат поведението на хората и благополучието в семейството.
Първата забрана е да не се отказва помощ на човек в нужда. Старото вярване гласи, че който прогони беден или страдащ от прага си, може сам да изпадне в затруднение.
Този обичай е свързан с живота на светеца, който непрекъснато напомнял за необходимостта богатите да споделят с бедните и силните да защитават слабите.
Втората забрана засяга започването на нови важни начинания. Според поверието работата, подхваната на 13 ноември, може да се окаже по-трудна от очакваното и да срещне множество препятствия.
Затова старите хора предпочитали да отложат големите решения, сложните сделки и сериозните промени за друг ден.
Третото предупреждение е свързано с прекалените веселби. Вярвало се, че шумните празненства, злоупотребата с храна и алкохол и разточителството не носят добро на този празник.
Особено важно било да се избягват кавгите и обидите. Хората се стараели да запазят семейния мир и да не допускат гневът да развали отношенията между близките.
Какво е добре да направим на празникаПаметта на свети Йоан Златоуст е свързана с мъдростта, милосърдието и силата на добрите думи. Затова вярващите отправят молитви към него за просветление, помощ при учене и преодоляване на трудности.
Той е особено почитан като покровител на хората, които се занимават със словото и знанието. Сред тях са учители, преподаватели, богослови и всички, които посвещават труда си на образованието.
На празника е прието да се посети храм, да се запали свещ и да се отправи молитва за здравето на семейството.
Особено ценен жест е помощта за нуждаещите се. Според традицията доброто дело, извършено без очакване за награда, носи благословение на човека и неговия дом.
Какво трябва да има на трапезатаТази година 13 ноември се пада в петък. В църковния календар за деня е предвиден пост, като се разрешава консумацията на риба.
Затова на трапезата могат да се поставят рибни ястия, зеленчуци, боб, леща, хляб, плодове и други подходящи храни. Поднасянето на скромна трапеза е в съзвучие и с духовното наследство на Йоан Златоуст, който осъждал прекомерния разкош.
Голямото семейно угощение предстои само ден по-късно. На 14 ноември православните християни отбелязват Рождественските, или Коледните заговезни - последния ден преди началото на четиридесетдневните Коледни пости.
Според българската народна традиция за заговяването се приготвя кокошка с кисело зеле. На масата се поставят още пълнени чушки с боб, домашен хляб и тиквеник.
В някои краища се вярвало, че трапезата трябва да събере цялото семейство, за да посрещнат близките в разбирателство дните на поста.
След вечерята домакинята измивала и прибирала лъжицата, с която е сервирала блажните ястия. Според стария обичай тя не се използвала отново чак до Коледа.
На 15 ноември започва Рождественският пост, който продължава до Бъдни вечер.
Защо църквата почита Йоан Златоуст няколко пътиСвети Йоан Златоуст има особено място в православната традиция. Той е един от Тримата светители заедно със свети Василий Велики и свети Григорий Богослов.
Техният общ празник се отбелязва на 30 януари. На 27 януари църквата почита пренасянето на мощите на Йоан Златоуст от Комана в Константинопол през 438 г.
С името му е свързана и една от най-важните православни богослужебни традиции. Светата литургия на свети Йоан Златоуст се отслужва през по-голямата част от годината в православните храмове.
Неговите проповеди и днес се четат като образец на християнското красноречие. Особено популярно остава Пасхалното му слово, което звучи в православните църкви по време на празничното богослужение за Възкресение Христово.
Кой празнува имен ден на 13 ноемвриВ българските именни календари на тази дата се посочват Евлоги, Евлогий, Евлогия и Златоуст. Името Евлоги има гръцки произход и се свързва с добрата дума и благословението.
Празникът на свети Йоан Златоуст е свързан преди всичко с почитта към неговото дело, мъдрост и необикновена дарба да говори на хората.
