Априлското въстание е израз на неутолимата жажда за свобода, въстанието на един народ, който пет века в робство оцелява, без да забравя езика и името си. И до днес събитията от 1876 г. имат запазено място в самосъзнанието на българите. Това заяви президентът Илияна Йотова на откриването на изложбата „За свободата на един народ“. Събитието е част от честванията на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание, които се провеждат под патронажа на президента. Експозицията включва документи от Националната библиотека и Държавна агенция „Архиви“, съобщиха от прессекретариата на "Дондуков" 2.
"Априлското въстание е своеобразен венец на общественото осъзнаване, на чувството за принадлежност към общност, на възроденото самочувствие на един народ, който иска държавата му да заеме мястото си на световната политическа карта", подчерта Илияна Йотова.
„Въстанието от 1876 г. е първият пример в историята на България преди Освобождението, в който се премахват всякакви прегради, различия, дистанция между цели съсловия, между бедни и богати“, заяви президентът. Всички тръгват като един, а мащабите на въстанието са достойни за уважение, посочи Илияна Йотова и отбеляза, че то остава в историята като българско въстание без чуждо влияние, без чужда намеса, без натиск и, но и без помощ.
„Априлското въстание като ярък пламък, като кост засяда в гърлото на високомерната дипломация в тогавашна Европа“, подчерта държавният глава. По думите ѝ събитията от април 1876 г. карат европейците да се обърнат към един малък народ, към тази част на Османската империя и да не разглеждат свободата на българите като детайл от големия Източен въпрос.
Държавният глава изрази благодарност към организаторите на експозицията. „За свободата на един народ“ е изложба за безсмъртието на хората, които преобърнаха българското време в XIX век, заяви президентът.
Тя посочи, че всеки документ и снимка е къс от българската памет, реликва е. Изложбата допълва мозайката на времето от 1876 г. и образите и събитията са още по-живи в ума ни, подчерта Илияна Йотова.
„И днес се стремим да се съизмерваме с тези, които и до ден днешен ни карат да имаме самочувствието, че сме българи, с личностите, които създадоха българската нация“, заяви държавният глава.
Експозицията е част от националните чествания под патронажа на президента, предаде БТА.
Значимостта на това начинание е безспорна. Вече век и половина ни дели от мечтата, на която въстаниците посветиха смисъла на своето време. Те не бяха водени от мисълта за лично благополучие, а от сакралната идея за свободата. С увереност ги наричам „родители“, защото тяхното дело поставя началото на пътя към възкресението на България, каза в приветствието си директорът на (НБКМ) доц. д-р Калина Иванова.
Тя отбеляза, че инициативата е резултат от „родолюбие и гражданска отговорност“ и има за цел да отдаде дължимото на поколенията, положили основите на свободна България. Доц. Иванова посочи, че експозицията съчетава богат документален материал – архиви, възрожденска периодика и османски документи, съхранявани във фондовете на институцията.
Тя припомни, че НБКМ е почти връстник на въстанието и си позволява днес да отправи апел към всички българи, че време е да обединим умения, отговорност и усилия в името на националния интерес.
„Изложбата е нашият израз на дълг и признателност към героите на Априлската епопея – към хората, които вложиха живота си, за да я има България днес. Тя е част от по-мащабните чествания в цялата страна и от усилията на научната общност да осмисли това събитие“, отбеляза председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) доц. д-р Михаил Груев. Той акцентира върху значението на датата 20 април 1876 г. като една от най-паметните в българската история.
Председателят на ДАА отбеляза, че изложбата представя както познати, така и малко известни документи, част от които се показват за първи път. Проследява събитията във всички революционни окръзи, ролята на българската емиграция и международния отзвук от въстанието. По думите му именно този отзвук превръща въстанието от военно поражение в политически успех, довел до Освобождението.
Кураторите на експозицията „За свободата на един народ“ представиха съдържанието ѝ, включващо над 130 документа, подредени в 24 табла – писма, телеграми, протоколи, фотографии и карти, както и материали от чуждестранни архиви. Сред авторите на документите са ключови фигури от епохата като Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов и Стефан Стамболов. Посетителите могат да видят и оригинални печати, спомени на участници, както и свидетелства за по-късните чествания на въстанието.
Доц. д-р Милен Михов, един от кураторите на експозицията, посочи, че посетителите ще видят над 130 документа, подредени в 24 табла – архивни материали, писма, телеграми, фотографии, карти и публикации. Те отразяват духа на времето и свидетелстват за драматичните събития от пролетта на 1876 г. Сред документите са материали, създадени от личности като Васил Левски, Любен Каравелов и Стефан Стамболов, както и изображения на герои като Георги Бенковски и Панайот Волов.
В рамките на събитието беше представено и фототипно издание на книгата „Жален спомен за лютите рани на България през 1876 г.“. Авторът на предговора гл. ас. д-р Андриана Спасова каза, че това издание не е просто исторически документ, а свидетелство за раждането на колективната памет – за начина, по който един народ започва да разказва за себе си. По думите й книгата съчетава история, поезия, мемоарна проза и публицистика.
Експозицията „За свободата на един народ“ е изложба на безсмъртието, каза президентът Илияна Йотова, под чийто патронаж е събитието. По думите й всеки един документ, фотография или писмо в тази изложба е къс от нашата памет и реликва.
Сред присъстващите на откриването на изложбата бяха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, общественици, представители на академичната общност.
Събитието е част от честванията на годишнината от избухването на Априлското въстание, които са под патронажа на президента. Експозицията включва документи от Националната библиотека и Държавна агенция „Архиви“.
