Отминалият четвъртък бе важен ден за технологичния сектор. Индексът на световните фондови пазари приключи деня без промяна, тъй като опасенията относно разходите за изкуствен интелект и по-високите лихвени проценти доведоха до нови разпродажби на акции на технологични компании и производители на чипове.
Инвеститорите са обезпокоени от оценките на компаниите в екосистемата на изкуствения интелект, докато все повече специалисти поставят под въпрос устойчивостта на търсенето на центрове за данни.
Спад на индексите
На Уолстрийт индексът Philadelphia SE Semiconductor спадна с близо 1%. Основните индекси S&P 500 и Nasdaq успяха да заличат загубите си от ранната търговия и завършиха на положителна територия, подкрепени от акциите в секторите на здравеопазването и суровините, докато индексът Dow отбеляза ръст от 1%.
Промишленият индекс Dow Jones се повиши с 1,08%, S&P 500 нарасна с 0,33%, а Nasdaq Composite се покачи с 0,08%.
„В момента определено има значителна несигурност сред инвеститорите относно бъдещото развитие на изкуствения интелект“, коментира Аманда Агати, главен инвестиционен директор в PNC Financial Services Group.
В Азия пазарите претърпяха сериозен спад, воден именно от технологичния сектор. Южнокорейският индекс KOSPI – в който влизат водещи производители на чипове и който беше един от основните бенефициенти на еуфорията около AI – се срина с почти 8%. В същото време японският Nikkei 225 спадна с близо 5%.
„Смятам, че разпродажбите отразяват предпазливостта на инвеститорите спрямо по-уязвимия сегмент от екосистемата на AI, особено на фона на призивите от страна на технологични лидери за забавяне на темпото при разработването на най-модерните модели с изкуствен интелект“, посочва Ронг Рен Го, портфолио мениджър в Eastspring Investments.
„Пазарите все по-често поставят под въпрос устойчивостта и траекторията на търсенето на изчислителен капацитет. Тези опасения се засилват от по-високите разходи за финансиране, които повишават изискванията за възвръщаемост при капиталоемките инфраструктурни проекти, свързани с AI.“
Широкият индекс на MSCI за акциите в Азиатско-тихоокеанския регион (без Япония) спадна с 3,12%, отбелязвайки най-големия си дневен спад от края на юли насам. Глобалният индекс на MSCI за акции по целия свят се понижи с 0,06%.
Европейските акции успяха да заличат загубите от началото на сесията и приключиха деня с ръст от 0,38%.
Цялостният извод от тези движения на финансовите пазари е, че инвеститорите започват да се съмняват – не в потенциала на изкуствения интелект, а в това дали огромните инвестиции в него ще донесат достатъчно бърза и висока възвръщаемост.
Това поставя под натиск целия технологичен сектор – от производителите на AI чипове до операторите на центрове за данни и компаниите, които изграждат необходимата енергийна инфраструктура. Пазарът постепенно преминава от еуфорията около AI към по-реалистичната, по-строга оценка на неговата икономическа ефективност.
Спихване на еуфорията
През последните години технологичните компании обявиха инвестиции за стотици милиарди долари в инфраструктура за изкуствен интелект. Тези средства отиват за центрове за данни, ускорители за AI изчисления, мрежово оборудване, системи за охлаждане и електрозахранване.
Моделът досега беше сравнително ясен: колкото по-мощни AI модели разработват компаниите, толкова повече изчислителен капацитет им е необходим. Това създаде огромно търсене на чипове, сървъри и инфраструктура. Търсенето подкрепи пазарните оценки на компании като Nvidia и други доставчици на технологии за центрове за данни.
Сега обаче инвеститорите задават по-трудния въпрос: ще продължи ли търсенето да расте с темпове, които оправдават направените инвестиции?
Съмненията имат няколко основания. Разработването на все по-големи AI модели може да се забави, компаниите могат да оптимизират използването на съществуващия изчислителен капацитет, а приходите от AI услуги може да не нарастват достатъчно бързо, за да покрият инфраструктурните разходи.
Това не означава непременно, че търсенето на изчислителна мощност непременно ще се срине. По-скоро прогнозите за безкраен и почти безусловен растеж вече се поставят под проверка.
Производителите на чипове – най-уязвими
Производителите на чипове са сред първите компании, които печелят от изграждането на нови центрове за данни. Но именно затова те са сред най-уязвимите, ако клиентите им започнат да ограничават поръчките, да отлагат проекти или да използват по-ефективно вече закупеното оборудване.
При все това рискът не се изчерпва с намаляването на продажбите. Ако инвеститорите очакват по-бавен растеж, те могат да решат, че акциите на тези компании са прекалено скъпи спрямо бъдещите им печалби, и да ги продадат, дори когато бизнесът продължава да се развива добре.
Изгледи за лихвите
Оповестените в сряда данни за инфлацията в САЩ отново промениха очакванията относно траекторията на лихвените проценти, определяна от Федералния резерв (Фед). За кратко търговците започнаха да залагат на почти равни шансове за повишение на лихвите още този месец, но впоследствие коригираха тези очаквания.
Според инструмента FedWatch на CME Group, фючърсите върху лихвените проценти на Фед (Fed funds futures) сега отразяват 73% вероятност американската централна банка да запази лихвите непроменени в края на предстоящото си двудневно заседание на 28 октомври – ниво, което почти не се е променило от началото на седмицата.
Лихвените равнища са другата голяма причина за тревогата на пазарите относно бъдещето на цетровете за данни. Подобни съоръжения изискват огромни първоначални инвестиции. Освен сървърите и чиповете, те включват сгради, електрически подстанции, охладителни системи, резервно захранване и понякога собствени енергийни мощности.
Проектите често се финансират с комбинация от собствен капитал, заеми и дългосрочни договори. Когато лихвите се повишават или се очаква да останат високи, цената на финансирането расте, а изискваната възвръщаемост на инвестицията става по-висока.
Да предположим, че даден оператор планира център за данни за няколко милиарда долара, като разчита на бъдещи приходи от наемане на изчислителен капацитет. Ако разходите за финансиране се увеличат, проектът може вече да не осигурява достатъчно добра доходност, освен ако приходите не нараснат или строителството не поевтинее.
Това може да доведе до отлагане на инвестиции, преразглеждане на капацитета или по-строги изисквания към клиентските договори. Последиците се разпространяват по цялата верига на доставки.
Секторни перспективи
Производителите на AI чипове са изложени на риска от по-бавен растеж на поръчките и по-ниски оценки на акциите. Ако клиентите започнат да отлагат покупките на ускорители, натискът може да засегне както приходите, така и очакваните маржове на печалба.
След тях засегнати ще са операторите на центрове за данни и облачни платформи – ще се окажат изправени пред по-скъпо финансиране и несигурност относно бъдещото натоварване на новите мощности. Компаниите с дългосрочни договори и доказано търсене са в по-добра позиция от тези, които изграждат капацитет с надеждата, че клиентите ще се появят впоследствие.
Фирмите от енергетиката и инфраструктурата ще станат свидетели на забавяне на търсенето на електроенергия, трансформатори, батерии, резервно захранване и охлаждане. Това е особено важно за доставчиците, които са разширили производството си в очакване на непрекъснат инвестиционен бум.
Не на последно място ще има влияние и върху софтуерните компании и разработчиците на AI приложения. За тях въпросът е дали могат да превърнат AI функциите в устойчиви приходи, а не просто да увеличават разходите си за изчисления. Компаниите, които доказват измерими икономии или нови приходи за клиентите си, могат да се окажат по-устойчиви от бизнесите, които разчитат предимно на очакванията около технологията.
Спирачка за „граничните“ модели
Факт е, че от известно време някои технологични ръководители защитават каузата за по-бавен темп на разработване на най-модерните, „гранични“ AI модели. Това е важно, защото състезанието за все по-мощни модели изисква непрекъснато увеличаване на изчислителните ресурси и разходите.
Ако компаниите решат да се съсредоточат повече върху ефективността, оптимизацията и реалните бизнес приложения, това може да промени структурата на търсенето. Вместо безусловно да се изграждат все по-големи изчислителни мощности, инвестициите може да се насочат към по-ефективни чипове, специализирани модели и софтуер, който извлича повече полезна работа от съществуващата инфраструктура.
Подобен завой в развитието не би бил непременно лоша новина за AI индустрията. Той може да ускори прехода от инвестиционна надпревара към по-зрял пазар, в който ефективността и възвръщаемостта имат по-голяма тежест.
Но преходът може да бъде болезнен за компаниите, чиито оценки предполагат, че досегашният темп на растеж ще продължи години наред.
Спад на доходността по облигациите
Доходността по базовите 10-годишни държавни облигации на САЩ се понижи обратно към нивото от 5%, отбелязвайки най-големия си дневен спад от повече от година насам, стана ясно още в края на този важен за финансовите пазари ден. Доходността по базовите 10-годишни американски държавни облигации спадна с 12,58 базисни пункта до 5,064%.
Доходността по щатските държавни облигации служи като ориентир за цената на капитала в икономиката. Когато тя се повишава, бъдещите печалби на компаниите обикновено се оценяват по-ниско в настояща стойност, което може да натежи особено върху технологичните компании, чиито очаквани приходи са отдалечени във времето.
Означава ли това край на AI бума?
Не непременно. По-скоро става дума за проверка на устойчивостта на растежа. Според анализатори, оттук насетне са реалистични три възможни сценария:
• Продължаващ растеж: търсенето на AI услуги се увеличава достатъчно бързо, за да оправдае новите инвестиции, а пазарът постепенно възстановява доверието си.
• Нормализиране на инвестициите: AI продължава да се развива, но компаниите изграждат инфраструктурата по-предпазливо и изискват по-добра възвръщаемост от всеки проект.
• По-рязка корекция: приходите изостават от очакванията, част от проектите се отлагат, а оценките на компаниите, свързани с AI, спадат значително.
