Шест търговски кораба са поразени в Черно море само в рамките на десет дни, а ударите вече навлизат във въздушното пространство и териториалните води на държави от НАТО, съобщава британският вестник „Гардиън“. Рязката ескалация на морския конфликт край границите на България и Румъния взе десетки жертви сред цивилните екипажи, вдигна застрахователните премии за корабоплаване и постави под пряка заплаха световните доставки на зърно и храни.
В ранните часове на 6 октомври екипажът на българския ферибот „Диоскурия“ чува далечен взрив на 70 мили от крайбрежния град Бяла, в изключителната икономическа зона на България. Поразен от предполагаеми руски въздушни и морски дронове е плаващият под турска собственост товарен кораб „Алфа Ватан“, който пътува към румънското пристанище Сулина. Когато българският ферибот пристига на мястото на инцидента, моряците откриват във водата единствено преобърната спасителна лодка и спасителни жилетки, но от десетчленния екипаж на „Алфа Ватан“ няма следа.
Само шест дни по-късно дронове удрят втори плавателен съд край българското крайбрежие — кораба HS Dignity, при което загиват единадесет членове на екипажа. До четвъртък географията на ударите се разширява директно в териториалните води и въздушното пространство на Румъния, където са атакувани и оставени да горят два химически танкера — Wine Trader и Yara J, а още седем моряци са обявени за изчезнали. В черната десетдневна серия попадат и корабите Able и Chelsea-3.
Дронове с половин тон взрив и двойни удариДокато международното внимание остава насочено към рисковете в Ормузкия проток, Черно море се превръща в далеч по-смъртоносен маршрут за търговското корабоплаване. Според данните в анализа на „Гардиън“ /"The Guardian"/, само за седмица и половина в черноморските води са загинали повече цивилни моряци, отколкото американски военнослужещи през цялата война с Иран.
Огромното мнозинство от над 60-те смъртни случая сред моряците в региона от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 година са регистрирани именно през последната година.Морският застраховател и анализатор на рискове Ambrey предупреждава, че заплахите за превоза на зърно и петрол в басейна няма да спрат скоро.
Старшият анализатор в компанията Томас Алекса отчита рязък скок в честотата на атаките от юли насам, като според оценките руските сили носят отговорност за 80% от тях. По думите му високият брой на жертвите се дължи на тактиката с повторен удар, известна като „double tap“, при която се комбинират въздушни и надводни безпилотни апарати. Надводните морски дронове често носят до половин тон взривен заряд, което води до бързо потъване на по-малките плавателни съдове, използващи системата от канали на река Дунав.
„Макар нападенията срещу търговски кораби в Черно море да не са нещо ново, наблюдаваме ескалация както по отношение на броя на атаките, така и по отношение на географския им обхват“, заяви Томас Алекса, цитиран от „Гардиън“. Той допълва, че профилът на мишените остава непроменен — удрят се плавателни съдове, търгуващи с Украйна, с ясната цел Москва да ограничи украинския износ на зърно и селскостопанска продукция.
Според експерти ескалацията е отговор на Русия срещу украинските удари на далечни разстояния по така наречения сенчест флот от петролни танкери. Тъй като търговските кораби се изтеглят по маршрути по-далеч от брега, основната заплаха се измества от морските мини към далекобойните дронове.
Заплаха от превръщане в мъртва зонаОще през септември Съвместният военен комитет, който представлява лондонския застрахователен пазар, разшири зоните с висок риск в Черно море върху целия басейн, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия. Вследствие на поскъпналите застраховки и прекия риск за живота на екипажите броят на корабите, посещаващи украински пристанища, спада рязко, а оператори и моряци отказват курсове в региона дори когато товарите нямат връзка с Украйна.
Представители на бранша у нас предупреждават за тежки икономически последици и за българските пристанища. В скорошно интервю за българска телевизия собственикът на корабна агенция Тодор Георгиев посочи, че Черно море е застрашено да се превърне в „мъртва зона“. „Всеки път, когато руснаците бъдат уличени, че са поразили кораб с някой от дроновете си, те твърдят, че плавателният съд е превозвал оръжия“, каза Тодор Георгиев и допълни: „Оръжия не се транспортират до Украйна през Черно море.“
Директорът по морска безопасност в Международната морска организация на ООН Деймиън Шевалие също алармира за дългосрочните ефекти върху сектора след серията удари в Черно море, Червено море и Ормузкия проток. „С нарастващия брой жертви в Черно море, Червено море и Ормузкия проток професията на моряк действително се превърна в опасна“, заяви Деймиън Шевалие. „Моряците не са обучени да се справят със заплахи, произтичащи от действия, свързани с по-широки проблеми на сигурността или геополитически обстоятелства. Това, което прави настоящия момент наистина безпрецедентен, не е само броят на инцидентите, а и моделът, който стои зад тях. Корабоплаването се превърна в съзнателно използван инструмент за геополитически натиск.“
Приближаването на ударите до бреговете на България и Румъния предизвика остра дипломатическа реакция и дискусии за задействане на член 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда официални консултации при заплаха за сигурността на страна членка. Тази процедура вече беше активирана два пъти покрай войната — веднага след нахлуването през 2022 година и от Полша през 2025 година след навлизане на руски дронове във въздушното пространство над Варшава.
Според публикацията на „Гардиън“, българският министър-председател Румен Радев е определил нападенията край териториалните ни води като „абсолютно неприемливи“. Българските власти търсят подкрепа от Европейския съюз и НАТО за укрепване на отбраната и координират действията си с Турция и Румъния. Макар официална София да се въздържа от директно обвинение без преки доказателства, българските представители подчертават, че за Киев „няма логика“ да унищожава собствените си товарни пратки.
„Не разполагаме с ясни и категорични доказателства, които да позволят да припишем отговорността на която и да е от двете страни“, заяви Румен Радев и поясни: „Както вече посочих обаче, логиката сочи, че от случващото се печели Руската федерация.“
В четвъртък генералният секретар на НАТО Марк Рюте проведе среща с Румен Радев и с румънския президент Никушор Дан, посветена на сигурността в Черноморския регион. „НАТО ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съюзниците ни в Черноморския регион, като при необходимост коригира мерките си за възпиране и отбранителната си позиция“, заяви Марк Рюте след разговорите.
След потопяването на кораба „Алфа Ватан“ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също коментира кризата: „Търговски кораби и невинни екипажи са подложени на нападения, като вече има загинали хора в морето.“ На свой ред румънският външен министър Оана Цою предупреди на конференция по сигурността във Варшава за риска от нова глобална продоволствена криза, тъй като Украйна, Русия и Румъния са ключови износители на зърно.
„Разглеждаме Черно море като глобална хранителна артерия“, заяви Оана Цою и добави: „За съжаление, през последните месеци то е най-смъртоносното море по брой на загиналите моряци. Това означава, че трябва да увеличим инвестициите си във възпиране и отбрана.“
Пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа старшият британски военен съветник полковник Джоби Римър подчерта, че ударите без разграничение между военни цели и граждански плавателни съдове могат да представляват нарушение на международното хуманитарно право и Конвенцията на ООН по морско право.
„Всяко нападение увеличава риска за екипажите от всички националности, повишава застрахователните разходи и ограничава доставките на храни за хората, които зависят от тях. Обединеното кралство е дълбоко обезпокоено от далечните последици на поредицата кризи в световната морска сфера. Стабилните и сигурни морски маршрути са общо благо за целия свят, от което всички ние се ползваме“, заяви полковник Джоби Римър.
