Мъжете, които приемат повече растителен протеин, имат по-високи нива на тестостерон, докато засилената консумация на животински белтъчини показва обратната зависимост. Това сочат данните от мащабно проучване на Университета на Източна Финландия сред 2 546 мъже, предаде „Евронюз“.
Авторите на изследването обаче поставят важна уговорка още в началото. Наблюдаваните резултати очертават единствено статистическа зависимост между храната и хормоните, но не доказват, че самата промяна в менюто пряко повишава или сваля нивата на тестостерон в организма.
Разликата между растителните и животинските източнициФинландските учени са анализирали здравните показатели на мъже на възраст между 42 и 60 години, живеещи в източната част на страната. Хранителните навици на участниците са били проследени детайлно в продължение на четири дни. След това, чрез кръвни проби, специалистите са измерили две ключови стойности — общия тестостерон и нивата на специфичния глобулин, който отговаря за свързването на половите хормони в тялото.
Резултатите показват ясна разлика между отделните групи според преобладаващата храна на трапезата им. При мъжете с най-висок прием на животински протеин средната концентрация на общ тестостерон се оказва с 1,2 наномола на литър по-ниска спрямо групата с най-ниска консумация на такива продукти. При растителните белтъчини тенденцията се обръща — участниците с най-голям прием са показали средно с 1,1 наномола на литър по-високи стойности на мъжкия хормон.
Ролята на млечните продукти, месото и зеленчуцитеЕкипът е разгледал и влиянието на отделните видове храни върху хормоналния профил. По-високата консумация на млечен протеин се свързва с по-ниски стойности както на общия тестостерон, така и на глобулина, свързващ половите хормони. При месния протеин картината е по-различна — там се отчита връзка с по-ниски нива на съответния глобулин, но без промяна в показателите на самия общ тестостерон.
Обратно, по-високият прием на растителни белтъчини, идващи от зеленчуци и други източници извън зърнените култури, се асоциира с по-високи нива на общ тестостерон. За да постигнат максимална точност, изследователите са взели предвид влиянието на възрастта, индекса на телесната маса и редица допълнителни фактори, свързани с начина на живот, цялостното хранене и общото здравословно състояние на участниците.
Въпреки любопитните данни, учените предупреждават резултатите да не се тълкуват като директна рецепта за хормонален баланс, тъй като проучването е само наблюдателно.
„Въпреки че наблюдаваните разлики в концентрациите на тестостерон са статистически значими, те са сравнително малки“, заяви Мийка Уин-Елис, докторант в Университета на Източна Финландия.
