Европа постепенно губи традиционния си сезонен цикъл поради глобалното затопляне. Лятото се удължава, докато пролетта и есента стават по-къси. Това съобщава испанското издание Xataka, позовавайки се на данни от Испанската национална метеорологична агенция (AEMET).
Удълажаване продължителността на летата От 80-те години на миналия век продължителността на лятото в Испания се увеличава с приблизително 10 дни на всяко десетилетие. Североизточната част на страната и Пиренеите страдат най-много от изменението на климата. Тази тенденция обаче се наблюдава и в други европейски страни.
Удължаването на лятото е неравномерно. Противно на общоприетото схващане, че горещият сезон избутва пролетта и есента еднакво назад, основното въздействие пада върху пролетните месеци. Това се потвърждава от проучване, базирано на данни от 44 метеорологични станции от 1971 до 2018 г.
„Началото на лятото се измества средно с 6,76 дни на десетилетие, докато краят му се забавя с 2,74 дни на десетилетие“, се казва в публикацията.
Според AEMET, в някои райони на централна и северна Испания така нареченият „пролетно-лятен“ (primaverano) вече е продължил повече от месец. Междувременно есента все още по-добре издържа на настъпващите горещини. Най-забележимото скъсяване на този сезон се наблюдава по крайбрежието на Кантабрия и Средиземно море, където летата са се удължили с приблизително две до три седмици през последните десетилетия. В западната част на страната промените са много по-скромни.
Най-силно изразени климатични промени се регистрират в Пиренеите и североизточната част на страната. По-специално, Метеорологичната обсерватория Ла Молина показва значително увеличение на броя на горещите летни дни: докато през 1979–2000 г. е имало средно 49, през последния четвърт век тази цифра се е увеличила до 69.
Ускорението на глобалното затопляне стана особено забележимо от 1979 г. насам. Проучване, публикувано в списание Geophysical Research Letters, прогнозира , че без значително намаляване на емисиите на парникови газове в Северното полукълбо, продължителността на лятото може да достигне почти шест месеца до 2100 г.
Климатолози припомнят, че през 17-ти век Източна Европа е преживяла поне 55 особено сурови зими, със силни студове, неуспех на реколтата, глад и чумни епидемии. Най-студеният период е между 1645 и 1700 г., когато са регистрирани 36 от тези зими.
Захлаждането се свързва с минимума на Маундър – период на намалена слънчева активност, довел до множество неуспехи на реколтата (20 години), глад (26 години) и епидемии (31 години). Изследователите обаче отбелязват, че климатът не е единствената причина за кризите, тъй като те са били изострени от войни, политическа нестабилност и социално неравенство.
