Наднорменото тегло или първата фаза на затлъстяването увеличава риска от инсулт с 22 процента. Ако човек има затлъстяване, рискът се покачва до над 60 процента. Тези данни от медицински проучвания цитира доц. Явор Асьов, ендокринолог в столичната университетска болница Александровска.
И припомни, че по-опасно за здравето ни е натрупването на мастна тъкан около вътрешните органи, а не около бедрата и ханша.
"Пациентите, които страдат от затлъстяване, имат повишен риск за развитие на над 200 други болести, сред които някои ключови, които се набелязват като рискови фактори за развитие на инсулт. Например, по-често имат високо кръвно налягане, висок холестерол, имат така наречената атерогенна среда - в тяхната кръв плуват множество възпалителни молекули - така нареченото нискостепенно хронично възпаление, типично, които възпаляват съдовата стена и всъщност са основни стимули за това да се образуват запушвания на съдовете, и то конкретно в мозъка. Не всеки човек със затлъстяване страда и от хипертония", допълни доц. Асьов пред БНР.
"Концепцията за фенотипизирането, тоест разделянето на пациентите, страдащи от проблема затлъстяване, на две основни групи – метаболитно здрави и метаболитно болни, е сравнително нова. Оказва се, че има малка популация, да речем 10-15% от хората, които страдат от проблема, но които не развиват такива болести. Нямат високо артериално налягане, имат добър холестерол, нямат други съществени рискови фактори. Разбира се, те страдат от друг вид болести, например болести по ставите или нарушен сън. Те просто са свързани с механичния натиск, с повишените килограми. Но по отношение на болестите на обмяната и сърдечно-съдовия риск, не е повишен при тях. Важно е да се отбележи, че тези пациенти понякога преливат в метаболитно болни. Тоест от здрави изведнъж стават болни и затова не трябва да лежим на това, че нямаме отклонения към момента. Тоест заболяването, съвременното разбиране е, че то си е хронична болест, прогресираща болест, социално значима болест, и всъщност не можем да оставим пациента просто така, само защото няма повишено артериално налягане или висок холестерол. Той продължава да е болен и трябва да се направи нещо", обясни специалистът.
За намаляване на риска от инсулт при пациенти със затлъстяване най-важно е да намалят теглото си, допълни доц. Асьов: "Категорично на първо място намаляването на теглото, колкото и лесно на пръв поглед да звучи. Разполагаме с доказателства, че намаляването на теглото с 5, даже при някои проучвания над 10%, статистически значимо намалява риска от сърдечно-съдови събития, включително и мозъчен инсулт. За съжаление, не е толкова просто. Повечето пациенти, които сами се опитват да го намалят, не постигат нещо и е необходима качествена помощ от специалист – медицински, немедицински такъв - специалист по хранене, по физическа активност, с който да постигнем устойчиви резултати. Модерните молекули, които използваме за намалението на теглото и лечение на диабет тип 2, също статистически значимо намаляват риска от съдови заболявания, включително инсулт. Не са напълно ясни механизмите им. Вероятно не е само свързано с намаляването на теглото, а има и интимни механизми на влияние на тези молекули върху съдовата стена, конкретно в мозъка - също. Стабилизират плаките в тези съдове и всъщност намаляват риска от инсулт".
Преди десетина години имаше теория за отправната точка, която постулираше, че всеки човек има определено тегло, към което организъмът му се стреми. Хипотезата беше, че тази отправна точка може да се промени след, да речем, 5 или 10 години режим на хранене и физическа активност, и организъмът да запомни тази нова отправна точка и да каже: "Добре, сега вече съм слаб." Оказва се, че не е така. По-нови проучвания демонстрират, че няма период на отслабване, след който теглото си се запазва. Теглото цялостно иска да се върне там, където е било преди. Мастната тъкан е била ключова за оцеляване някога, и това хилядолетия назад във времето, в човешката еволюция. Докато сега тя се оказва ненужна, даже напротив, оказва се, че вреди на здравето. Така че засега отговорът на въпроса колко дълго трябва да продължи интервенцията за поддържане на нормално тегло, по-скоро е "не зная". Най-вероятно до живот, каза още той.
Оказва се, че кривата на смъртност, съотнесена към индекса на телесна маса – параметърът, който използваме, за да оценим къде се намира теглото на пациента – всъщност е U-образна. Това означава, че както в единия край, където стои ниското тегло, така и в другия край, където е повишено теглото, пациентите умират по-често от сърдечни болести. Тоест не е много добре да сме твърде слаби. Конкретно в контекста на въпроса за инсулт, се оказва, че по-скоро лекото наднормено тегло след вече преживян инсулт се оказва като протективен фактор. Тоест хората, които имат леко наднормено тегло след преживян съдов инцидент, всъщност оцеляват повече. Не е много ясно защо. Вероятно тази мастна тъкан по някакъв начин участва в това. Но пак се връщам към това, че за превенцията, за да не се развие болестта, е ключово поддържането на нормално тегло. Тоест по-добре да не се развие болестта, там данните са абсолютно категорични. Докато след развитието и след инсулта уврежданията може да са трайни, няма връщане назад и надали има чак такова значение, че пациентът е с няколко килограма отгоре. Той продължава да е болен и трябва да се направи нещо, изтъкна доц. Асьов.
