Първият случай на грип Б вече е доказан в България, но място за паника няма. Това обяви проф. Тодор Кантарджиев пред БНТ, като разкри какви промени настъпват сред сезонните вируси и защо сега е подходящ момент за противогрипна ваксинация. Епидемиологът отбеляза и една положителна тенденция - все повече българи проявяват интерес към имунизациите.
Той обърна специално внимание и на традиционните български храни, като обясни защо киселото зеле, естествено ферментиралите туршии и дори луканките могат да бъдат полезни за организма.
Първи случай на грип Б. Какво се случва с вирусите
„Ваксините са тук, но ако искате да се ваксинирате, е добре да намерите някаква връзка, за да го направите. Това е много добре, защото се повишава здравия интерес на българите към ваксините за грип“, заяви проф. Кантарджиев.
По думите му през последните седмици се наблюдават интересни промени сред вирусите, които причиняват инфекции на горните дихателни пътища. Някои от тях вече отстъпват място на други, по-характерни за студеното време.
„При вирусите, които причиняват инфекции на горните дихателни пътища, се наблюдават интересни промени. Изчезнаха аденовирусите, тъй като те са характерни за топлия сезон, а се увеличиха много така наречените парагрипни вируси“, обясни специалистът.
Той съобщи и за първия лабораторно доказан случай на грип Б за сезона. „Интересно е и друго - тази седмица за първи път беше доказан грип Б в Националния център по заразни болести. Не бива да има паника. Трябва да се направи имунизацията. Има време“, подчерта професорът.
Кога ваксината започва да ни предпазва
Проф. Кантарджиев напомни, че противогрипната ваксина не осигурява защита веднага след поставянето й. На организма е необходимо време, за да изгради имунен отговор, затова имунизацията не бива да се отлага до момента, когато грипът вече се разпространява масово.
„Пълният период за изграждане на защита е три седмици след имунизацията. Две седмици след поставянето на ваксината вече си почти защитен“, обясни той.
Епидемиологът отново насърчи хората да се ваксинират, като подчерта, че все още има достатъчно време за изграждане на защита преди активното разпространение на грипа.
Не всички пробиотици са еднакви
Проф. Кантарджиев обърна внимание и на пробиотиците, които много хора приемат с надеждата да подпомогнат имунната си система. Според него е важно какви точно продукти се избират и какви микроорганизми съдържат.
„Много е важно да се избират пробиотици, които се заселват в нашата храносмилателна система, а не такива, които просто ни се продават, внесени отнякъде. Не е същото да ги приемаме под формата на хапчета и да даваме парите си за тях - те трябва да бъдат живи“, обясни специалистът.
Той направи разграничение между пробиотиците и постбиотиците и подчерта значението на определени съставки на микроорганизмите за имунната система.
„Ако не са живи, не са пробиотици, а постбиотици. Както ги приемаме, така и ги отделяме. Те обаче са полезни, особено дрождите с мананите, полиманините и глюканите в своята клетъчна стена, които са едни от най-добрите имуномодулатори“, посочи Кантарджиев.
Според него правилната дозировка също е от голямо значение. „При правилно дозиране те няма да натоварят имунната система, нито някой от отделните й клонове, както правят някои внесени от екзотични дестинации лекарствени продукти“, допълни професорът.
Киселото зеле и туршиите - българското богатство
Покрай сезона на зимнините проф. Кантарджиев припомни и полезните качества на традиционните български ферментирали храни. Той посочи, че именно сега е подходящият момент за приготвяне на кисело зеле.
„Сега е времето да се слага зелето, ако искате на Коледа да ядете от вашите сърми“, каза епидемиологът.
Той припомни, че естествената ферментация е част от българската кулинарна традиция от векове и че нашите предци са използвали този начин за съхраняване на зеленчуците много преди появата на съвременните технологии.
„Естествени туршии, преди 200 години в нашата родина не са се приготвяли домати с песто, а са се правели зелени домати, които се слагат в огромни кюпове, ферментират и се ядат под формата на туршия. Много добър имуномодулатор и добра храна“, обясни проф. Кантарджиев.
По думите му ферментацията има важно място и в производството на някои от най-популярните традиционни български месни продукти.
Кантарджиев похвали и българските луканки
Особено любопитен беше коментарът на професора за луканките и суджуците. Той обясни, че при тяхното зреене участват лактобацили, които допринасят за характерните вкусови качества на тези продукти.
„Характерно за нашите луканки и суджуци е, че те узряват с лактобацили - тези, които ги стабилизират и ги правят толкова вкусни, много по-вкусни от саламите, които се ядат на Запад“, заяви проф. Кантарджиев.
„Много по-вкусни и много по-полезни“, добави той, като отново обърна внимание на предимствата, които според него имат традиционните български методи за приготвяне и съхраняване на храни.
