Белим ябълките, картофите, морковите и портокалите почти автоматично. Но замисляли ли сте се колко полезни вещества изхвърляме заедно с корите? Оказва се, че при някои плодове и зеленчуци именно външният слой съдържа ценни фибри и растителни съединения. При други обаче консумацията на кората може да крие рискове.
Кората на плодовете и зеленчуците често попада директно в кошчето. Правим го по навик, заради вкуса или защото смятаме, че така храната става по-чиста и безопасна.
Истината е, че няма универсално правило. Някои кори са напълно годни за консумация и могат да обогатят менюто ни, докато други трябва да се отстраняват.
Ябълковите кори – повече фибри и антиоксиданти
Ябълките са сред плодовете, които най-често белим, особено когато ги предлагаме на деца.
В кората им се съдържат хранителни влакнини, включително пектин, както и полифеноли – растителни съединения с антиоксидантни свойства.
Какви са ползите?
- Фибрите подпомагат нормалната работа на храносмилателната система.
- Допринасят за усещането за ситост.
- Полифенолите са част от полезните вещества в разнообразното растително хранене.
Кога да внимаваме?
Ябълките трябва да се измиват добре под течаща вода. При наличие на развалени или загнили участъци те трябва да бъдат отстранени, а силно развалените плодове – изхвърлени.
За малки деца или хора със затруднено дъвчене твърдата кора може да е неподходяща, ако не е нарязана или обработена правилно.
Картофените кори – полезни, но не винаги безопасни
Картофите, приготвени с кората, могат да бъдат вкусна и хранителна гарнитура.
Кората и непосредствено прилежащата част съдържат фибри, а картофът като цяло доставя калий и витамин C, чието количество зависи и от начина на приготвяне.
Но тук има едно особено важно предупреждение.
Никога не консумирайте зелени или силно покълнали картофи.
Позеленяването може да е признак за излагане на светлина и повишени количества гликоалкалоиди, включително соланин и чаконин. Те могат да предизвикат гадене, повръщане, коремни болки и други симптоми на отравяне.
Белeнето и готвенето не гарантират, че опасността е отстранена. Ако картофът е силно позеленял, горчив или има значително покълване, най-безопасно е да бъде изхвърлен.
Морковите – трябва ли изобщо да ги белим?
Морковите са чудесен пример за зеленчук, който често може да се използва без белене.
Външният им слой съдържа фибри и растителни съединения, а самият морков е известен с богатото си съдържание на бета-каротин, който организмът може да превръща във витамин A.
При пресни моркови е достатъчно да ги измием старателно и при необходимост да ги почистим с четка за зеленчуци.
Ако кората е силно наранена, има загнили участъци или неприятен вкус, по-добре е да я отстраним.
Любопитен факт: Бета-каротинът се усвоява по-добре, когато морковите са термично обработени и се консумират с малко мазнина.
Портокалови и лимонови кори – ароматно богатство, но с условия
Корите на цитрусовите плодове са изключително ароматни. Те съдържат етерични масла, флавоноиди и фибри.
Настърганата външна част на кората може да се използва в сладкиши, домашни десерти, сосове и някои напитки.
Но има важна подробност.
Цитрусовите плодове могат да бъдат обработвани след беритба с препарати за съхранение, включително фунгициди и покрития. Затова, когато възнамеряваме да използваме кората, е разумно да избираме плодове, изрично обозначени като подходящи за тази цел, и да следваме информацията на етикета.
Надписът „био“ не отменя необходимостта от измиване, а измиването не гарантира пълното отстраняване на всички остатъчни вещества.
Не използвайте кора от плодове, обозначени като неподходящи за консумация с кората.
Кората на кивито – изненадващо ядлива
Малко хора знаят, че кората на кивито също може да се консумира.
Тя добавя допълнителни фибри към плода. Някои сортове имат по-гладка и приятна за консумация кора.
Разбира се, това не означава, че всеки трябва да я яде. Мъхестата повърхност може да е неприятна и да дразни устната кухина.
Хората с алергия към киви трябва да избягват плода, включително кората му.
Краставици и тиквички – често е по-добре с кората
Краставиците и младите тиквички обикновено могат да се консумират с кората, ако са добре измити и нямат признаци на разваляне.
Така запазваме повече от фибрите и някои растителни вещества.
Има обаче едно важно изключение при тиквичките.
Ако тиквичката има необичайно силен горчив вкус, не бива да се консумира. Горчивината може да е свързана с кукурбитацини – естествени вещества, които във високи концентрации могат да причинят отравяне. Термичната обработка не ги обезврежда надеждно.
Тиквените кори – не всички са еднакви
При някои сортове тиква кората омеква достатъчно при печене и може да се консумира.
При други тя остава твърда, жилава и неприятна за ядене.
Например кората на тиквата Хокайдо често се използва в супи и печени ястия. При сортове с много твърда кора е по-практично тя да бъде отстранена.
Важно е тиквата да бъде добре измита преди разрязване, дори ако няма да използваме кората.
Бананови кори – могат ли да се ядат?
Банановите кори са ядливи след подходяща обработка, макар че не са традиционна част от българската кухня.
Те съдържат фибри и някои растителни съединения. В различни кухни се използват сварени, задушени или в други рецепти.
Но няма убедителни доказателства, че редовното им консумиране носи някакви изключителни здравословни ползи.
Ако решите да експериментирате, използвайте добре измити, здрави кори и подходяща термична обработка. Не е необходимо да включвате бананови кори в менюто си, за да се храните здравословно.
Кои кори не трябва да консумираме?
Не всяка плодова или зеленчукова кора е подходяща за хранене.
Особено внимание заслужават:
- Зелените и силно покълнали картофи – заради риска от токсични гликоалкалоиди.
- Корите на маниока – съдържат цианогенни съединения и изискват специална обработка; не са подходящи за домашни експерименти.
- Корите на цитруси, обозначени като негодни за консумация – поради възможни обработки след беритба.
- Мухлясалите и загнили кори – не трябва да се използват за чайове, сладкиши или домашни отвари.
- Много твърдите и неядливи кори, например на авокадо – нямат практическа хранителна полза и не се препоръчват за консумация.
Можем ли да премахнем пестицидите само с измиване?
Това е един от най-честите въпроси, когато говорим за консумация на плодове и зеленчуци с кората.
Измиването под течаща вода помага да се отстранят замърсявания, част от микроорганизмите и някои остатъци от препарати, но не всички.
Ето няколко полезни правила:
- Измивайте плодовете и зеленчуците под течаща питейна вода, преди да ги белите или режете.
- Използвайте чиста четка за продукти с твърда повърхност.
- Не използвайте сапун, веро или домакински препарати за измиване на храната.
- Отстранявайте повредените участъци и изхвърляйте силно развалените продукти.
- Съобразявайте се с етикетите, особено при цитрусовите плодове.
- Беленето може да намали излагането на определени остатъчни вещества, но едновременно с това отстранява част от фибрите и полезните растителни съединения.
А какво да правим с корите, които не искаме да ядем?
Дори когато не са подходящи за директна консумация, някои кори могат да бъдат полезни в домакинството.
Добре измити ябълкови обелки могат да се използват за компот, а подходящи за консумация цитрусови кори – за ароматизиране на десерти.
Остатъците от плодове и зеленчуци, които не използваме в кухнята, често могат да бъдат компостирани, ако са подходящи за конкретната система за компостиране.
Не използвайте развалени или потенциално токсични кори за домашни лечебни отвари.
Най-важното: полезната кора не е задължителна
Консумацията на някои плодове и зеленчуци с кората може да увеличи приема на фибри и разнообразни растителни вещества.
Но това не означава, че белените плодове и зеленчуци са лишени от хранителна стойност.
По-важно е да се храним разнообразно, да консумираме достатъчно плодове и зеленчуци и да ги подготвяме безопасно, отколкото на всяка цена да запазваме корите им.
Следващия път, когато посегнете към белачката, помислете дали тя наистина е необходима. Понякога най-доброто решение е просто да измиете добре плода или зеленчука. А друг път – да отстраните кората без колебание.
