– Как мина денят ти в офиса? – Изглеждах зает. Мисията е изпълнена.

– Тате, токът пак спря! – Това е част от романтиката на 90-те, синко...

– В живота винаги има избор: – Да си тъп, но щастлив… – Или умен, но да знаеш защо си тъжен.

Екзистенциалната криза свършва, когато започне ракията

– Комшо, пак се чува как пееш в банята! – Това е пералнята. – Лъжец. Пералнята има по-добър глас!

– Мамо, колко време трае търпението? – Зависи... Ако питаш за моето – вече свърши.

Детето пита: – Мамо, защо имам две имена? – Защото „НЕ ПИПАЙ!“ не се брои за истинско.

Баща към сина си: – Докато живееш в този дом, ще правиш каквото ти кажа! – Тате, ама аз съм на гости...

– Защо не си свършил задачата? – Защото тя не ми е изпратила напомняне, че съществува.

– Аристотел казва, че щастието е в умереността. – А баба ми казва, че щастието е в туршията.