Съвременният човек е това същество, което говори на "умния си часовник", докато си забравя тенджерата на котлона.

Баба говори по телефона: – Ало, Стефче, това "Скайп" ли е или говорим на живо?

– Който рано става... – Гледа новините и си ляга пак.

– Имаш ли план след университета? – Да, да се оправя с психологическите щети от университета.

– Госпожо, тази туршия вкъщи ли ще я ядете или тук на касата?

– Най-добрият антивирус по времето на соца? – Нямаш компютър

– Вълкът козината си мени, но нрава – никога. – А българинът – сменя си мнението според фейсбук коментарите.

– Учиш ли нещо? – Да. Уча да живея с малко пари и много кредити.

– Как върви дипломната работа? – Чудесно – вече знам шрифта, междуредието и коя песен да слушам, докато НЕ я пиша.

– Бабо, какво правиш? – Инсталирам си новата печка. – Ама тя не се инсталира, просто се включва! – Така ли? Тогава защо виках майстора от блока?